За приложната физока и надеждата
В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго.
Има искра, има огън, има болка и в болката - лава!
Защо така ни привличат мъглите?
В облаци от пара, съскат истините ни, охладени от обстоятелствата...
Една мечта се събужда някъде далеч от теб, без теб, защото ти си мечтата!
Мокър асфалт и изтъркани, напукани гуми...
Някои закони не лъжат - винаги има време за още едно обичане - надявам се!
Ф.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Филип Филипов Все права защищены
