Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
26 мая 2019 г., 17:30

За приложната физока и надеждата 

  Эссе
1131 3 2

В една къща, под един покрив.
В едно легло, под една завивка...
Мислите ни се събуждат - поотделно, всяка щастлива сама по себе си.
С устни докосвам вечерния град.
Телата не знаят, че има и друго. 
Има искра, има огън, има болка и в болката - лава!
Защо така ни привличат мъглите?
В облаци от пара, съскат истините ни, охладени от обстоятелствата...
Една мечта се събужда някъде далеч от теб, без теб, защото ти си мечтата!
Мокър асфалт и изтъркани, напукани гуми...
Някои закони не лъжат - винаги има време за още едно обичане - надявам се!

 

Ф.

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "В облаци от пара, съскат истините ни, охладени от обстоятелствата..."

    Това ми хареса. Много точен и правдив извод.
  • ФизОката си е физока - дори и приложЕна - си остава една гола физока, а голата физОка има голи мечти - елементарно, Уотсън!
    на каквото си постелиш, на това ще си мечтаеш!
Предложения
: ??:??