Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
5 дек. 2013 г., 21:57

За раждането на Вселената 

  Эссе » Личные
2085 0 4
2 мин за четене

За раждането на Вселената


Прошу тебя только себе не лги,
Ты пол меня, я пол тебя, но мы не целое.
И не друзья и не враги.
Я твой недостаток, ты Моя Вселенная!*

 

Баста  „Моя Вселенная“


 

 Нула на нула...

 И две разбити треньорски сърца.

 В хаоса трудно различаваме кое е моето и кое твоето.

 Пълнен мармалад.

 Посиках те... може би рано, може би много. Може би, може би... Сигнал – някой, някъде умира или звезда угасва, или супернова се взривява и ражда вселена...

 Казва ли ти някой?!

 Жироскопно стабилизирах положението.

 Изключвайки малките потъвания и подскачания, както и ненавременната турболенция, ситуацията е контролирана и спрямо морското равнище.

 Неутрално неугледно.

 Драйфам, дрейфам – нося се... Но не по течението, а просто така.

 Приплъзвам се по нещо черно и неопределено лепкаво.

 От време навреме изскача по някое черно пипало и се опитва да ме дръпне надолу.

 Практически приложена физика.

 Отскачам, като камък от вода – тарикат!

 Губя преспективата, картината се размазва от близостта ти...

 Липсата на концентрация, води до размирици в мозъка.

 Мислите ми се прескачат една друга. Гонят се, бутат се, предреждат се, коя от коя по-важна. А всички до една безсмислени...

 Боря се, опитвам да не се пречупя. Или напротив – гледам да пребия вътрешното Аз. Да го умъртвя, да го изтръгна, да го повърна – гадно, гнусно, натурално...

 Булимия на чувствата.

 Мъжки свят, нали?

 Някъде светва предупреждение. Опасност - ляво на борд...

 Всичко свършва за секунди. Няма време дори за „живот на лента“.

 Трябвало просто да скочиш понякога...

 Не мога, затова катапултирам – векторно, към Рая!

 Шест G и гладко трасе към сладката, рееща се бездна на безсъзнанието. А миг преди очите да загубят фокус – въпрос:

 Дали ще има кой да ме задържи там?

 


*Моля те само себе си не лъжи,

ти си половината Аз, аз - половината Ти, но не сме едно цяло.

Нито приятели, нито врагове.

Аз съм твоят недостатък, ти – моята Вселена!

 

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбира се, че я видях! Любов!!!
    Но толкова силно ми въздейства и явно не успяла да намеря правилните думи. Да, не е тъга, всичко друго, но не е и тъга.
  • Отново си тук!
    Брилянтно написано! Оригинално е и изключително силно.
    Но толкова много тъга струи от есето. Нещо много яко те е разтърсило...
  • Липсваше ни, Фил.
    Булимия на чувствата! Повръщаш до кръв всичко и започваш отново да се тъпчеш до повръщане...
  • ,,Мислите ми се прескачат една друга. Гонят се, бутат се, предреждат се, коя от коя по-важна. " Това много добре обобщава цялостното изображение. Наистина е страхотно, рядко срещам нещо, което да чета с такова удоволствие, лекота и разбиране .. Единственото, от което бих се лишила, е понякога осезаемата линия на любовното чувство.
Предложения
: ??:??