За раждането на Вселената
За раждането на Вселената
Прошу тебя только себе не лги,
Ты пол меня, я пол тебя, но мы не целое.
И не друзья и не враги.
Я твой недостаток, ты Моя Вселенная!*
Баста „Моя Вселенная“
Нула на нула...
И две разбити треньорски сърца.
В хаоса трудно различаваме кое е моето и кое твоето.
Пълнен мармалад.
Посиках те... може би рано, може би много. Може би, може би... Сигнал – някой, някъде умира или звезда угасва, или супернова се взривява и ражда вселена...
Казва ли ти някой?!
Жироскопно стабилизирах положението.
Изключвайки малките потъвания и подскачания, както и ненавременната турболенция, ситуацията е контролирана и спрямо морското равнище.
Неутрално неугледно.
Драйфам, дрейфам – нося се... Но не по течението, а просто така.
Приплъзвам се по нещо черно и неопределено лепкаво.
От време навреме изскача по някое черно пипало и се опитва да ме дръпне надолу.
Практически приложена физика.
Отскачам, като камък от вода – тарикат!
Губя преспективата, картината се размазва от близостта ти...
Липсата на концентрация, води до размирици в мозъка.
Мислите ми се прескачат една друга. Гонят се, бутат се, предреждат се, коя от коя по-важна. А всички до една безсмислени...
Боря се, опитвам да не се пречупя. Или напротив – гледам да пребия вътрешното Аз. Да го умъртвя, да го изтръгна, да го повърна – гадно, гнусно, натурално...
Булимия на чувствата.
Мъжки свят, нали?
Някъде светва предупреждение. Опасност - ляво на борд...
Всичко свършва за секунди. Няма време дори за „живот на лента“.
Трябвало просто да скочиш понякога...
Не мога, затова катапултирам – векторно, към Рая!
Шест G и гладко трасе към сладката, рееща се бездна на безсъзнанието. А миг преди очите да загубят фокус – въпрос:
Дали ще има кой да ме задържи там?
*Моля те само себе си не лъжи,
ти си половината Аз, аз - половината Ти, но не сме едно цяло.
Нито приятели, нито врагове.
Аз съм твоят недостатък, ти – моята Вселена!
© Филип Филипов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отново си тук!
Брилянтно написано! Оригинално е и изключително силно.
Но толкова много тъга струи от есето. Нещо много яко те е разтърсило... -
Липсваше ни, Фил.
Булимия на чувствата! Повръщаш до кръв всичко и започваш отново да се тъпчеш до повръщане... -
,,Мислите ми се прескачат една друга. Гонят се, бутат се, предреждат се, коя от коя по-важна. " Това много добре обобщава цялостното изображение. Наистина е страхотно, рядко срещам нещо, което да чета с такова удоволствие, лекота и разбиране .. Единственото, от което бих се лишила, е понякога осезаемата линия на любовното чувство.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Но толкова силно ми въздейства и явно не успяла да намеря правилните думи. Да, не е тъга, всичко друго, но не е и тъга.