Тема, която е предъвквана с години, но аспектите в нея са безкрайни. Всички сте чували фразата "Раждаме се сами, живеем сами и умираме сами.". Това е пълна глупост, както в материален така и в духовен смисъл. Помислете, ако едно бебе се ражда само, на тази земя би просъществувало живо броени минути. За да живее някой му помага и е до него. Същото е и с така нареченото живеене сам. Няма такава ситуация, живеейки ти приемаш хората и всичко край себе си. Създаваш връзки с тях и те са тези, които ти дават сили. Тук ще спомена и вярващите, защото такъв човек никога не може да бъде сам, с него е Бог.
Относно умирането сам и тук не си сам, с теб са спомените за прекарания живот. Всъщност, какво значи сам. Това не е състояние, а избор. Твоят избор, дали да приемеш, че край теб има обкръжение или чисто мисловно да го изключиш.
Много хора казват "Аз обичам самотата и имам нужда да бъда сам". Отново фраза, която е шаблонизирана. Сигурен съм, че никой не е усетил наистина самотата, защото това е н ...