4 ene 2024, 19:04

За самотата 

  Ensayos
277 4 6
2 мин за четене

   Тема, която е предъвквана с години, но аспектите в нея са безкрайни. Всички сте чували фразата "Раждаме се сами, живеем сами и умираме сами.". Това е пълна глупост, както в материален така и в духовен смисъл. Помислете, ако едно бебе се ражда само, на тази земя би просъществувало живо броени минути. За да живее някой му помага и е до него. Същото е и с така нареченото живеене сам. Няма такава ситуация, живеейки ти приемаш хората и всичко край себе си. Създаваш връзки с тях и те са тези, които ти дават сили. Тук ще спомена и вярващите, защото такъв човек никога не може да бъде сам, с него е Бог. 

Относно умирането сам и тук не си сам, с теб са спомените за прекарания живот. Всъщност, какво значи сам. Това не е състояние, а избор. Твоят избор, дали да приемеш, че край теб има обкръжение или чисто мисловно да го изключиш.

Много хора казват "Аз обичам самотата и имам нужда да бъда сам". Отново фраза, която е шаблонизирана. Сигурен съм, че никой не е усетил наистина самотата, защото това е най-ужасяващото нещо. По мое мнение Адът е това, а не някакви казани, в които те варят и измъчват. Тук бих определил и мисълта на Сартр " „Адът – това са другите.“, като някаква литературна метафора, а не обосновано съждение. Това, че някой иска да е за определено време далеч от житейската суматоха, не е самота. По-скоро е време за размисъл, но така не си сам, а просто си пренесъл реалността на материалния свят в мислите си, за да я осъзнаеш и приемеш.

Ще се опитам да разгледам и самотата между хора, които се обичат. Отново едно абсолютно не съответствие. Няма как да търсиш самота, когато обичаш. Еманацията на чувството любов е любовта ти към Бог. Е, били казал "Господи, остави ме сам. Искам да съм сам!". Ако наистина обичаш Господ, в мига, когато те остави сам ти ще се усетиш мъртъв. Същото е да кажеш на човека, който обичаш "искам да остана сам". Сякаш му казваш - не те искам, защото ми пречиш. Ако го обичаш и наистина останеш сам, ще усетиш силната болка. Отново повтарям, че трябва да се прави разлика, между да размишлявам, оставайки насаме и реално да си сам.

Нека разгледаме групата самотници.На практика те не са самотници в прекия смисъл на думата. Просто са взели решение да останат сами, но дори и с това решение не са сами, защото около тях са образи от миналото. Помислете, тази висша сила, би ли искала да стоиш свит до нозете му, останал единствено с Него. Тогава, защо си на тази Земя, защо те е създал, за да живееш на нея? Раждаш се не осъзнал нищо и с годините, добиваш мъдростта да видиш и усетиш всичко и тази мъдрост е нещото, което те учи, какво е да обичаш, какво е да усетиш светът около теб.

Преди години ми доведоха един монах, който се е отделил в килията си, без да има контакти с други хора. След като си поговорихме ми каза нещо, което и до ден днешен съм запомнил: "Знаеш ли, Докторе, кога разбирах, че съм жив? Когато виждах ръката на някой да ми подава храна през отвора на вратата."

Така че помислете, дали искате самота или усамотение. Дали обичате Бог и другите или обичате себе си. Ако е второто наистина сте сам и просто трябва да разбиете огледалото. Зад него е светът сътворен от Бог и хората, които ви обичат.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Човек живее и умира сам,но никога самотен."
    Останалото време е само следа от спомен...
    Радвам се, че самотата е опит за мълчание.
    Много подходящо есе за смисъла на живота!
    Поздравления, Гедеон!🙂🙏
  • Самотата е опит да се отървеш от самолюбието си. Иначе казано - да се върнеш. Може би.
  • Едно е да си сам, друго е да си са
    мотен.
  • Ето затова харесвам да има коментари под написаното. Така виждаш, как всеки интерпретира темата, която е дадена.
    Благодаря ви Бела, Вики!
  • Човек е фундаментално сам, но едновременно с това, никога не е толкова сам, колкото си мисли. Самотата е усещане, болка, липса, привилегия... каквото още се сетиш, но никога не е абсолютна.
  • Мисля, че човек се чувства сам, когато е неразбран ... особено от обичаните си...
    В такава ситуация той се отъждествява със самотник, има вариант да се обяснява или не се обяснява, да се откаже от индивидуалност или да се направи компромис - онова дето нито той, нито друг... е доволен.
    Мисля, че човешката уникалност е привлекателна и същевременно отблъскваща...далечното ли е ореолът
    и може ли близостта да го съхрани?
    Всичко е частен случай, често парадоксално жив
Propuestas
: ??:??