За св. "какво да подарим"

Понякога е трудно да намериш

това, което търсиш.

Търсиш, без да спираш.

Без дъх да си поемаш.

Без и да заспиваш.

Терзания безспирни и толкова безпаметни слова.

Понякога е трудно да намериш...

За теб създадения мъж...

или жена.

Това е то.

Една поредна орисия.

Една поредна неистова борба.

Да бъдеш някой – който все харесват най „ония”.

Да бъдеш всичко... изневерил не само на една.

Това си ти, това съм аз.

Едно объркано сказание за мисли.

Като албум за сбогом – профил, гръб, анфас...

И толкова скъсани от думи листи.

Понякога е трудно да намериш.

До днес най-често себе си изгубваш.

Понякога е трудно да се мериш

и по кофти начин своите предимства да пробутваш.

Пазар и тържище... нещо такова има днес от любовта.

За да печелят си мангизите, за да печели и света.

Аз исках просто да ме прегърнеш...

Една целувка...

Това си спомням беше любовта.

Да, утре ще подарим подаръци, а вдругиден пак ще нараняваме техните адресати... Ще ги забравяме, ще ги подценяваме, ще се опитваме да ги променим. Да живее лицемерието, което днес наричаме любов, за да сме спокойни, че я има...

Любов? Какво за теб е любовта? Червените сърца по витрините, по магазините... Скъпите подаръци? Или евтините? Скромно, но от сърце?

Има ли потребност любовта от ден, за да бъде празнувана... един ден? Защо? Защото в останалите нямаме време за глупости? Глупости като това да обичаме и да бъдем добри?

Погледнете утре влюбените двойки и дано да не можете да прочетете колко болка, умишлена и неспестена болка са си причинявали, колко грехове и лъжи носят и за миг се замислете... не е ли лицемерие всичко това?

Ако обичаш наистина, ще обичаш всеки ден, всеки миг и ще бъдеш толкова добър и грижовен към любимия, толкова верен и споделящ... всеки Божи ден...

че няма да има нужда от празник, защото ти вече ще си му давал всичко от себе си... своя подарък... своята любов... всеки Божи ден, откакто го има...

това е трудното...

в това няма лицемерие...

и това е любовта.