Не мислех, че отново ще се върна към това отново… поне не скоро. И ето ме и мен… сама… дори не знам как да продължа…

Чувствам се… оф… даже не ми идват точните думи, за да опиша как се чувствам! Измина много време, по дяволите, адски много време, откакто те загубих. И кълна се, не е минало дори и ден без да ми липсваш или да съм ти ядосана за нещо, или просто да се опивам да убедя себе си, че съм те забравила… че съм продължила напред.

Не мога да споделя с никой това, което изпитвам, не мисля, че биха ме разбрали без да ме упрекнат. Трудно ми е… без теб… Силна съм, да, но явно не достатъчно, не колкото би ми се искало, за да оправдая очакванията… на всички!

Все още мисля за теб, все още те обичам, колкото и трудно да ми е да го призная. Може би допуснах много грешки, сигурна съм в това, но си мисля, че ти би ми ги простил… само ако знаеше колко съжалявам…

Все още се разплаквам, когато чуя “нашата песен”, та дори и без да я слушам, живеейки в спомените, в които сме заедно, щастливи, сълзите пълнят очите ми.

Знаеш ли, въпреки че знам, че никога няма да прочетеш това, въпреки това искам да се обърна към теб и да ти кажа, че ми липсваш! Мамка му, обичам те! Колко е лесно да обикнеш някого и колко боли, когато този някой дори и не подозира за това.

Не искам да се самосъжалявам или да изпадам в това меланхолично настроение, но в момента на този етап това съм аз, в това ме превърна ти. Да не показвам на никой какво се крие в мен, да не показвам извиращата от дълбините на душата ми болка, която продължава да напира да излезе и унищожава същността ми. И може би това е моята грешка. Но не искам да показвам, че ме боли, че съм слаба…

Толкова е трудно понякога… и си мисля, че ако беше до мен, нещата щяха да са толкова по-лесни. Преди беше достатъчно да погледна в дълбоките зелени очи, за да се чувствам добре. Това ми липсва…

Мина почти година от последния път, когато ми каза, че ме обичаш, че съм единствена и не би ме заменил… и почти толкова, откакто излезе от живота ми.

Страхувам се да обикна отново, за да не бъда наранена, както бях наранена от теб, страхувам да се да гледам в други очи, за да не ми напомнят за твоите… И питам се докога? Мамка му, докога? Искам да живея и да дишам свободно без тази буца, заклещила се в гърлото ми, да ме спира… просто искам да съм щастлива!