15 окт. 2007 г., 18:09

за вас си давам живота 

  Эссе
1705 0 3
1 мин за четене
За вас си давам живота

     Помните ли когато бяхме малки, постоянно правихме бели? Помните ли как си правихме къщичка под масата, а после винаги ставахме на кълбо? Помните ли как се сдърпвахте вие тримата и се разделяхте на две, а аз винаги заставах зад този, който е сам, но най-странното е, че след 10 мин. пак бяхме заедно? Помните ли...?
     Искам да знаете, че много ви обичам и никога няма да ви изоставя! Сега може да не съм с вас постоянно както преди, може да не ви обръщам толкова внимание както преди, но искам да знаете, че сте ми най-добрите приятели!
     Вие сте единствените, които знаете откъде идвам и каква съм всъщност. Вие сте единствените, на които се доверявам, единствените, на които казвам всичко... добро и лошо!
     За Бога, вие бяхте моите момченца и ще си останете такива за цял живот, вие бяхте и ще бъдете най-добрите ми приятели! За вас си давам живота, за вас бих убила всеки, само и само да сте щастливи. Искам да знаете, че винаги ще бъда до вас и никога няма да ви изоставя.
ИЗРАСНАХМЕ ЗАЕДНО... ЗАЕДНО СЕ СПРАВЯМЕ С ТРУДНОСТИТЕ... ЗАЕДНО СМЕ И В ДОБРО, И В ЛОШО... СПОДЕЛЯМЕ ВСИЧКО... ТАКА ЩЕ БЪДЕ И ЗАНАПРЕД... ТАКА ЩЕ БЪДЕ ВИНАГИ... ЩЕ БЪДЕМ ЗАЕДНО ДО ГРОБ!!!!

© Мариета Трендафилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??