За вярата и надеждата

Има три християнски ценности, на които не бях обръщал сериозно внимание:

Вяра, Надежда и Любов...

Не съм особено вярващ християнин, но се замислих върху съдържанието на думите

Страшно е хубаво да вярваш и да се надяваш, че любовта ще дойде при теб. Още по-хубаво е като я имаш.

Тази любов, на която вярваш. И на която се надяваш.

И която ти дава сили да създаваш любов. Да даваш вяра и надежда.

Да създаваш красота.

Да създаваш добри неща. За всички около теб.

Щастлив съм, че я имам тази любов.

Дори и да не е по начина, по който бих искал, аз я усещам.

Усещам я, защото ме разтреперва,  защото ме кара да се чувствам друг, защото си е моята любов.

Изпитанията на живота не ни позволяват да разполагаме със себе си, както бихме искали.

Но ми остават вярата и надеждата, че тази моя любов си  е моя. И ще си бъде моя.

Вярвам и се надявам... На тази грешна любов, която ме е избрала, и която аз съм избрал.

Няма да казвам колко обичам. То не се измерва в думи... Не се измерва с каквото и да е.

Измерва се с нуждата да те искам. Измерва се с тръпката, която усещам само при мисълта за теб!

...........................................................................

Шегата отдавна я няма,

превърна се в тръпка голяма.

Става така, че шегата

страшно разбърква нещата...