За Земята или "Кръстоносният поход", който водим...

Къде отиваме??? Накъде сме тръгнали??? Наистина ли искаме да видим Земята изстискана, сива, измъчена и безлична???

Правим се, че не забелязваме или просто не ни пука!

Къде  е онази Земя, която сме виждали по картинките или рисунките като деца??? Все по-често я виждаме като в кадри от филма „Матрицата”... а защо стоим и я гледаме, все едно че ние сме отстрани и не участваме в изменението ù и което е по-страшно - че няма да ни засегне то??? Та ние сме СТЪПИЛИ отгоре ù, по дяволите!!! И няма как да я спрем и да слезем!!!

И тогава?... Ще се радваме ли на „благата”, които сме придобили с помощта на промяната на нейната „физиономия”? Или ще хапем засрамено устни... 

Каквото и да правим обаче ще е късно... ще я гледаме обезобразена и инвалидизирана от самите нас - нейните синове!!!

Така че, хора... спрете!!!Не разрушавайте собствения си дом!!! Не отнемайте единственото красиво нещо, което даже не сте създали!!! Не искайте нещо, което не заслужавате!!!

Защото аз си искам Земята - онази от детските рисунки по асфалта – зелена, синя, жълта – КРАСИВА!!!