...
Имам една приятелка (леле как ми се иска да я нарека повече от приятелка), която всеки път щом разговаряме ме изненадва. Така и не разбрах т’ва жените к’во точно искат, к’во правят и най-после - накъде си мислят, че ще ги отведе поведението им. Та, да не се отплесвам, тази моя приятелка (тъй! Разбрахме се вече, че по ми се иска да не ми е просто приятелка... или иначе казано, ще използвам думите на едно аверче: „Ей, писнА ми от приятелки!”) та тя всеки път намира нов начин да ме заинтригува, иначе казано - да ме постави във вече дотягащото ми положение да я мисля... и не само да я мисля ами да си я представям, да я анализирам (само да не си помислите за няк’ви фройдистки бъркания у психиката), да я преценявам и претеглям, и почти да забравям, че си имам и други неща в главата, с които трябва да се занимая. Толкова ми е обсебила съзнанието, демек – ми е изпълнила тиквата, че съвсем я е изпразнила от всичко друго и то обикаля като в орбита около нея докато естествения процес на привл ...