Имало едно време един загадъчен стар поет на име Едгар. Той бил загадъчна фигура в един заспал крайбрежен град, известен с дълбоката си любов към живота и хипнотизиращия си начин да борави с думите. Неговата поезия можеше да извика сълзи от най-тежките сърца и да предизвика усмивки на най-тъжните лица. Едгар обаче имал една особена черта - той никога не споделял стиховете си с никого. Едгар живееше в малка къщичка на брега на морето, където вълните шепнеха приказки за далечни земи, а мекият, солен бриз носеше истории за звездите. Всяка сутрин той седял до прозореца и гледал как изгревът рисува небето, докато той изписвал чувствата си върху крехкия пергамент. Старият поет прекарваше дните си в страстно писане за живота, защото вярваше, че животът с неговите смехове и скърби, победи и загуби е красива поема, която чака да бъде написана. Една бурна нощ, докато Едгар записвал мислите си, през пролуките на вратата на старата му къща засвистял див вятър. Вятърът носеше покана - златен плик, украсен с елегантна калиграфия. Едгар беше поканен на конкурс - грандиозен конкурс, в който щяха да участват поети от всички краища на света, които щяха да рецитират своите произведения, а най-доброто стихотворение щеше да спечели слава и богатство за цял живот. Любопитният старец прие поканата, нетърпелив да сподели любовта си към живота на по-голяма сцена. Денят на конкурса настъпил. Едгар, който държеше стиховете си близо до сърцето си, застана на голямата сцена пред публиката, която затаи дъх в очакване. Очите му блестяха от страст, когато започна да рецитира, а гласът му отекваше в голямата зала. Той рисуваше ярки образи на красотата на живота, улавяйки същността му с думите си. Всеки стих беше свидетелство за любовта му към живота и омагьосваше всички, които го слушаха. Когато завърши, настъпи пълна тишина, а след това залата избухна в аплодисменти, огласяни от магията, която Едгар беше създал. За изненада на всички Едгар отказа наградата. Той разкри, че любовта му към живота и страстта му да го изразява чрез поезия не са заради славата и богатството. Тя е била заради радостта от разказването на истории и удовлетворението от това, че е докоснал сърцата на хората. Завръщайки се в своя китен дом, Едгар продължава да пише задушевните си стихове за живота, споделяйки ги със света, едно по едно. Така че, където и да ви отведе животът, не забравяйте Едгар и неговите стихове. Защото думите му са ехо от убежденията, че най-дълбоките удоволствия от живота са тези, които не могат да се купят с пари, а най-красивата история, разказвана някога, е историята на самия живот. И не е ли интригуващо, че дори след като сме се запознали с историята на Едгар, оставаме да се чудим, представяйки си дълбочината на стиховете, които е написал. Приказките за живота, които е разказвал. Думите, които е изплел, и сърцата, които е докоснал. Такова е любопитството, което животът вдъхва в нас, и такава е красотата на омагьосващата история на самия живот.
© Нели ИВАНОВА Все права защищены