Залитам... Ще падна... Пропаст... Страх...

Бездънна пропаст - тъмна и някак нереална.

Ти протягаш ръка и ме хващаш.

В ръцете ти се чувствам сигурна.

Все това познато чувство на уют,на нещо изживяно и познато.

Нещо истинско, което е оставило отпечатък там, където е трудно да влезеш и да драскаш.

И се събуждам.

Ден е ясен и студен.

Ти разсеян, пушиш до камината. Усмихваш се - това е най-искрената ти усмивка -спонтанна, изразяваща само спокойствие и грижа.

Поглеждам те... имам толкова хубави спомени - тихи, ненатрапчиви, умерени.

Залитам... Ще падна... Пропаст... Не ме е страх - една ръка ме държи.

И се събуждам.Чувствам се сигурна

Нахлуват спомени - ярки, крещящи, диви...

...

Събудих се в неговите ръце...

Ще забравя ли тази нощ, в която залитнах и паднах, а  ти не разбра и не протегна ръка да ме хванеш?

Помнех неговите целувки, неговата страст, която не беше тиха, ненатрапчива и умерена.

Помнех неговите целувки.

Ти остана някъде далече в ежедневието.

А в сънищата продължаваше да идва другият.