Много се изморих. Повярвай ми. Много.

Да чета статии,  зодиаци и хороскопи,  надявайки се да срещна вярните думи за теб,  да срещна послание, което да ми помогне с разгадаването на твоята тайнственост, да получа отговори на заседналите в мен въпроси....
Но си оставах с очакването.

И ми оатана само желанието...
Но  след  днес и то се изпари.
Някак ми омръзна деликатно да ме подценяваш. Деликатно, но го правиш. Това има ли общо с Любовта? Е не. Няма. И нотка дори.
И как споменах ноти...
Казваш, твърде много ги използвам. Отново деликатно почукване по личността ми... Фино и сензитивно. Но все пак... почукване. И все пак ме нарани. И тук, наистина е времето да млъкна. Ще го кажа на твоят език - изрязвам нотите наполовина. Дори съвсем е най-добре.
А на моят език звучат другояче - Северното ти дихание, замрази струните ми до мълчание...