Защо не? Можем ли да бъдем приятели след като си бяхме всичко?
Не бях никак учудена, когато Той ми се обади и каза бързо в слушалката "Сериозно, трябва да говоря с теб спешно, кажи час!". Отидох на срещата в съвършен вид, това е едно от основните правила, които трябва да следва всяко умно момиче при среща с бившето си гадже, с когото не са се виждали от много време. Идеята е не как да го очароваш пак, а да го подразниш и да го накараш да завижда на щастливеца, на който си посветила сърцето си (или това, което е останало) след него. Е, не очаквах, естествено, той да запее онази песен "Кой сега до теб заспива, трябваше това да съм аз...", но бях смаяна, когато го погледнах с прецизно гримирани очи и съзрях задоволство в погледа му. Бях забравила колко добре всъщност ме познаваше и как би забелязъл дори един косъм не на място. "Напълняла си малко и страшно много ти отива!". Нож с две остриета и една чаровна усмивка за фон.
Седнахме в кафенето на топло и след половин час стигнахме до интересен обрат в разговора...
- Знаеш ли, че те имам за добър приятел? - каза той уж небрежно, взимайки чашата с портокалов сок, но погледът му беше сериозен и сякаш очакваше реакция след това свое изявление.
- Така ли? - оправдах очакванията, страшно любопитно ми е...
- Ами да... Мога да ти споделя всичко. Никога не съм крил, че от бившите ми приятелки ти успя да ме опознаеш най-добре. - Изобщо не се усъмних. Той беше искрен.
- Така е, знам толкова неща за теб... А защо тогава звъниш така рядко на приятеля си?
- Нали ти ми забрани да те търся! И беше права.
- Ами да, никой от приятелите ми не се опитва да ме целуне, докато ме изпраща!
И двамата се засмяхме и продължихме разговора в друга насока. Но точно тази част цял ден не ми излезе от главата, провокира размисъл... Може би, защото и с мен е така - няма нещо, кото да не мога да му кажа. Това странно ли е или съвсем естествено? Дали просто не сме различни или се случва на много бивши двойки? Аз мъдро предположих: "Защо не?!". Защо, при положение, че страстта вече е угаснала, а чувствата-изстинали, да не можем да бъдем приятели? Та нали с този човек толкова време си казвахме абсолютно всичко, бяхме си всичко един за друг. Та нали сме го обичали, доверявали сме му се и сме го уважавали заради това, което е. Искали сме най-доброто за него, жертвали сме се, грижели сме се... Защо не? Точно заради това! Изведнъж се съвзех. Пак сама стигнах до отговорите, които преди търсихме заедно... Миналото си е минало. Преди беше на първо място в настоящето ми, но сега... С взаимното си уважение построихме олтар за този красив спомен. Но нека, моля, не се залъгваме. Времето мина. Не може да имаме и да значим по-малко от това, което имахме и бяхме. "Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават една в друга"...
© Таня Атанасова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Интересно..и много приятно за четене
Поздрав!(и да представете си 17 годишните имаме чувства
-
Мечо казал на мецана:-Да се видим на мегдана....Що бе мечо, имаш друга меца?...Да но тя ми е жена а пък ти приятелка добра...Срещна мечо, меца на мегдана па дойде и жабурана и мале-мале-стана тя една... жълто-плочна веселба......
-
Тази тематика е доста експонирана, но есето ти искрено ме заинтригува! Браво!!! Хубаво е... много е хубаво!
Поздрави и прегръдки!
(да не пропусна и аз да кажа за Стефанов, че мнението му е не на място... тук май има и мен ме засегна) -
Хубаво есе, Таничка! Мен също ме подразни коментара на Ради Стефанов! И съм съгласна с това, което си му отговорила! Относно темата за есе, аз имам същия проблем и същите въпроси се преплитат в главата ми...Йонито има право! Моят съвет е като на всички! Прегръщам те! Домъчня ми за теб!
-
Една фраза ми заби погледа и тя е страхотно силна - миналото си е минало! Този усет че миналото е просто нещо вече угаснало, рядко се среща у хората! Поздрав! Хубаво есе!
-
Йонкс, не издавай тайни...Много си нетактична значи, невъзмутима, както винаги :P
-
Супер разказ си написала, Танче. Само за едно не съм съгласна и това е че чувствата ви са охладнели. Твоите може би да, но неговите...., не мисля. Много се изкефих на разказчето,увлекателно, а темата е много интересна .
-
Благодаря на всички!Ради Стефанов, моля теб и всички, които четат това, което пиша...Абстрахирайте се от възрастта ми, моля!Не виждам какво общо има тук?!Коментара ти искрено ме ядоса, никъде не казвам, че лирическата героиня е на 17, нали?Това е проза, не е задължително да отговаря на истината, аз не се сещам да съм те свързвала с героите от разказите ти.Моля, не го прави и ти.Макар че тук наистина пиша за себе си, признавам, но отношението ти към произведението ми е непрофесионално.Освен това страст и чувства има и у децата.Не сме от камък, в нас също тупти сърце, нали?
-
ако, след влюбването дойде и приятелството,само тогава може да дойде и Любовта... поздрав!
-
Защо пък да не може? Естествено, че всичко си зависи от човека, но ако "бившият" или "бившата" няма нищо против "приятелството" - защо да не се поддържа контакт?
Но тук май става дума не точно за приятелство, все пак това си е крачка назад в отношенията. По-скоро би могло да се получат "добри познати" - но винаги всеки от тях ще си има едно наум в разговора... -
Най-смешно е, когато човек на 17 години започне да говори за "угаснали страсти", "изстинали чувства" и т.н. - все едно не е на 17, а на 70. Я си помисли малко дали изобщо ги е имало тези неща.
-
където е имало любов...няма приятелство...или любов или нищо...
това е...прегръщам те, с обич. -
А моето мнение е, че не бива да поддържаш никакви контакти с бивши, дори и те да те търсят. Изгори завинаги тези мостове.
-
Много интересно пишеш, Таня! Така си е, миналото си е минало...
-
Здрасти,харесва ми...Но мойто мнение по въпроса е,също от личен опит,че не може с всички бивши да сме приятели.Зависи най-вече от начина,по който се разделяме,а почти винаги един от двамата е наранен и обиден.Тогава леко се прокрадва омразата и отчуждението вече е факт,следователно нищо не може да е както преди.Радвам се,че вие сте приятели! : ))))))))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прегръдка!