Защо ти?

Що само ти го можеш ли?
Щото ти няма да ме "зарадваш" с бутилка ракия, а ще ме прегърнеш, целунеш и ще ми бутнеш в ръцете сок от целина.
Щото ти няма да ми се цупиш че съм ти обърнал гръб за да легна на лявата страна, а ще ми кажеш да се преместя от другата страна на леглото защото знаеш, че ме боли като легна на дясно....
Няма да ми пържиш кюфтета и риба при условие, че знаеш какво е положението...

И с риск да побеснееш отново.....

Извинявай аз НЕ знам какво чувстваш.
НЕ знам...

Там е работата, че само ти знаеш как аз мога да бъда "задоволен"... не съм сигурен, но предполагам, че и аз знам как ТИ можеш да бъдеш "задоволена" емоционално и физически...

Но пък какво толкова... Майната ми на мен и на всичко, което има нещо общо с мен.

И когато сега в момента съм осъзнал, че дори и не мога да умра като хората... защото когато погледнах смъртта в очите... умрях от страх, че никога повече няма да мога да те видя, прегърна, почувствам само до мен....

Мамка му...

Някой ден на гроба ми искам да пише: "Умря, защото му липсваше Любов"

...........