„Защо ти е здравето?”- тези дни прочетох за въпроса, който акад. Норбеков задавал на своите пациенти и останах шокирана и изумена. Спонтанно реагирах: Как така защо? Това е толкова нелепо. После започнах да разсъждавам. Опитах се да отговоря на този простичък въпрос и не успях. Наистина, защо ни е здравето и защо се сещаме за него едва, когато го загубим? Какво правим, за да го задържим? Изобщо трябва ли да правим нещо? В 99,9% от случаите здравето ни е дадено по рождение. Дори не трябва да го търсим. Но…

  Защо ми е здравето? „Ако нямаш здраве, не можеш да си изживееш живота”,  казва рекламата.  Да, първата ми реакция беше – за да живея. Какво обаче, означава да живееш? За някои означава ядене, пиене, пушене, т.е.  увредено здраве. Други разбират живота в спортуването – отново придружено с травми, напрежение  и адреналин. Трети работят - кой по цял ден прав, кой в офис – седнал зад бюро и компютър, кой е на полето или пазара – в жега или студ, кой „не може да вдигне глава” от машината. Отново анти-здраве. И все се тъпчем с лекарства – за издръжливост, против болка, за тонус и т.н.

  Защо ми е здравето? За да се радвам на света ли? Какво ми пречи да му се радвам и сега – на въздуха, на хората, на природата … Ала как да се зарадвам на себе си? Кое е това нещо, което би ме вдъхновило, би ми дало енергия и стимул за живот? С какво ще ме подпомогне здравето?

  Накрая си отговорих – здравето ми е нужно, за да живея в мир и хармония със самата себе си. Всичко останало е окръжаваща среда. Всичко е суета.