1 мар. 2007 г., 10:19

Злите и чувствителните 

  Эссе
1203 0 6
1 мин за четене

Нали сте виждали очите им, винаги влажни и твърде често тъжни. Ах! Всяка фибра от тях, всеки жест крещи, аз съм чуплив, аз съм крехък, пази ме и не забравяй, аз бързо ставам рана. Ахх! Долавяли ли сте премълчаната претенция у тях, повикът, че все им дължиш нещо. Аххх! Те се държат така, сякаш животът ги е въвел в неизмерима щета, като че ли светът трябва на мига да се втурне да им угоди и ако не го стори достатъчно добре, ще бъде по-зле за него. Ах!

Знам, още от майчина утроба съм имал една-едничка молитва: о, Боже, имай милост към мен, в денят на сетен избор и делба дари ме със съдба на зъл, а не на чувствителен човек.

Имали ли сте силата да го усетите – Злият! Хладен поглед, жестока усмивка и волята, що не търпи лъжи, увъртане и пеперудено пърхане с очи! Злият, за който здравето е върховна ценност, огласената истина – единствената истина. Аз си го представям така: простота на жестовете, една едничка стойка, слова-смисли, а не думици-желания. И най-вече безпощаден удар по чувствата-тлен, по миазмите, що лъхат от вечното страдание на меките души.

Недоволството е порокът на всички пороци, той се мори с огън и изтръгване на стон, той се съсича с категоричността на гилотина и се отхвърля с инстинктивна погнуса към всяка индулгенция.

Недоволникът, тъй е устроен, че пръв да изрича – аз съм чувствителен!!! – прави го все едно казва, аз съм избран.

Злият винаги удря – без обяснение, без предупреждение, право в сърцето.

Отдавна съм разбрал: в мен се борят отряд зло и армии чувствителност. И знам: ще остана истински жив, докато мечът в десницата на злото продължава да е облян с прясна кръв…

© Едуард Кехецикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • на първите им викаме: многострадални Геновеви(независимо от пола)

    а за второто( Хубавичко ми понамирисва на кръв...! ) ще искам частни уроци.

    Усещала съм удара им- право в сърцето. Трябва да го усвоим и него.
    Полезно ми се види


    а сериозно- написал си нещо голямо!!!
    ти все така пишеш.


    възхищавам ти се!*
  • Благодаря! “Чувствителните” обикновено са чувствителни, защото твърде много и твърде често чувстват себе си. А когато чувстват другите, само заобиколно и отново чувстват себе си. Злите пък са като вампироубийците, “чувствата” никога не ги умиляват.

    Ала добродетелта на жестокостта е за жалост пренебрегвана.
  • Поздравявам те за това, което си написал!!!
  • Много добро!!!
  • Величието на трагедията и Трагедията на "великите".Труден е изборът на живота нали?
  • Много хубаво!
Предложения
: ??:??