Нали сте виждали очите им, винаги влажни и твърде често тъжни. Ах! Всяка фибра от тях, всеки жест крещи, аз съм чуплив, аз съм крехък, пази ме и не забравяй, аз бързо ставам рана. Ахх! Долавяли ли сте премълчаната претенция у тях, повикът, че все им дължиш нещо. Аххх! Те се държат така, сякаш животът ги е въвел в неизмерима щета, като че ли светът трябва на мига да се втурне да им угоди и ако не го стори достатъчно добре, ще бъде по-зле за него. Ах!
Знам, още от майчина утроба съм имал една-едничка молитва: о, Боже, имай милост към мен, в денят на сетен избор и делба дари ме със съдба на зъл, а не на чувствителен човек.
Имали ли сте силата да го усетите – Злият! Хладен поглед, жестока усмивка и волята, що не търпи лъжи, увъртане и пеперудено пърхане с очи! Злият, за който здравето е върховна ценност, огласената истина – единствената истина. Аз си го представям така: простота на жестовете, една едничка стойка, слова-смисли, а не думици-желания. И най-вече безпощаден удар по чувствата-тл ...