Качих се на върха на планината, където тишината на вятъра царува. Повиках мислите си, за да успокоя съзнанието. Обичам планината и онези възвишения, из които мислите се стрелват като птици. Спокойствието е заседнало дори в умиращите есенни листа. Там - мисли, емоции и чувства се сливат в едно със слънцето, вятъра и тишината. Там, където всичко това става едно неразделно цяло, аз те обичам. Потъвам в мислите си и раждам начало на един свят на тишина. Успокоявам сърцето си с нова доза бурен вятър и политам редом с птиците. Тишината е величествената сила, възцарила се на този връх. Може би имах нужда точно от това, за да разбера, че не искам да прекарам дори секунда далече от теб. Искам да се смея с теб, да плача с теб, да се радвам, да тъгувам, да тръгвам, да се връщам, да раздавам, да споделям само с теб.
Когато дойде подходящият момент, аз ще се предам на твоята любов. Вземи ме в плен и прави каквото пожелаеш. Ще бъда твоят роб, а ти ще контролираш всяко едно мое движение. Искам да се ...