Знаеш ли?

        Качих се на върха на планината, където тишината на вятъра царува. Повиках мислите си, за да успокоя съзнанието. Обичам планината и онези възвишения, из които мислите се стрелват като птици. Спокойствието е заседнало дори в умиращите есенни листа. Там - мисли, емоции и чувства се сливат в едно със слънцето, вятъра и тишината. Там, където всичко това става едно неразделно цяло, аз те обичам.          Потъвам в мислите си и раждам начало на един свят на тишина. Успокоявам сърцето си с нова доза бурен вятър и политам редом с птиците. Тишината е величествената сила, възцарила се на този връх. Може би имах нужда точно от това, за да разбера, че не искам да прекарам дори секунда далече от теб. Искам да се смея с теб, да плача с теб, да се радвам, да тъгувам, да тръгвам, да се връщам, да раздавам, да споделям само с теб.       

         Когато дойде подходящият момент, аз ще се предам на твоята любов. Вземи ме в плен и прави каквото пожелаеш. Ще бъда твоят роб, а ти ще контролираш всяко едно мое движение. Искам да се подложа на всяко едно мъчение, издаващо за твоята любов. И последен зов бъди, когато искам да кажа толкова много неща. Спирай думите и оставяй кървав отпечатък по устните ми. Изпей песента, която аз започнах, редом с мен.

         Поглеждаш в очите ми и аз в миг ослепявам, изгубила всичките си мечти. Ти си като кръвта под кожата ми, във вените и в сърцето. Усещам те толкова дълбоко в себе си, че се превръщаш в част от мен. Ти си последната глътка въздух и нова, даряваща ми живот. Ти - от сега, докато имаме време, помогни ми, защото се подхлъзвам от върха. Потъвам в дълбините на твоята любов и се превръщам в роб на споделените чувства. Изгубих се в теб и всичко, което изпитвам, е прекалено силно, за да мога да мисля трезво. Изгубих се в теб с онова леко прошепване. Ти си всичко, което виждам, от което се нуждая, което толкова дълго, със сърцето си желая. Може би губя разсъдъка си, но всичко, отнасящо се до теб, ме кара да полудявам.

         Помогни ми, за да те обичам така, както сърцето ми нашепва. Бъди роб и господар на сърцето ми. Бъди там, когато нямам нужда, за да си винаги, когато трябва. Будя се с една мисъл - за теб. Заспивам с един поглед - твоят. Живея с мисълта, за целувката, отнела лошото ми настроение и родила най-прекрасното чувство. Сънувам теб, без да помня нищо. Мисли, без да мисля за нищо друго освен за теб.

         Планината, слънцето и листата, нашепват за тишината предизвикана в мен. Ти я предизвика, ти я укроти, ти я създаде, Ти я руши. Ти, във всичките ми мисли и мечти. Ти и само ти до края или докогато времето ни позволява. Ти ме намери или аз пресякох пътя ти, не зная, но благодаря на всички сили и небеса, че срещнаха пътя ми с твоя и позволиха да се засечем.

         Обичам те - словото в гърдите. Обичам те - капка сълза в очите. Обичам те - тишината в мислите. Обичам те - буря в нощите. Обичам те - усмивка по устните ми.

         Знаеш ли?