<?xml:namespace prefix = o />

Бунтът е не само тема, а съдържание, смисъл, цел на творчеството на Гео Милев. Авторът не просто обговаря бунта, а го извършва – със стила си на писане, с изразните средства, които използва, с дързостта на текстовете си, с ясната си гражданска позиция. За Гео Милев писането и бунтът  са  тясно свързани, нещо повече – те са едно и също нещо:

“… и писа със своите кърви:

                                   СВОБОДЕН!”1
Бунтът е писане. Жанрът е трагедия. Първата глава е Септемврийското въстание. Поемата “Септември” документира събитието в исторически план, като включва информация за подвига на поп Андрей, за центровете на въстанието,  за оръжията, които използват бунтовниците и потушителите. Но фактите не са основната цел на творбата, те са само фон на живата, шокиращо реална картина на бунта:

спонтанен,

стихиен,

всеобхватен,

стремителен,

неудържим,

неконтролируем,

разрушителен,

разпилян,

хаотичен,

трескав,

пламенен,

гърмящ,

трещящ,

гневен,

дързък,

яростен,

безумен,

безсилен,

отчаян,

груб,

грозен,

кипящ,

варварски,

животински,

пурпурен,

кървав,

величав,

героичен,

ужасяващ,

трагичен. 

Самата поема също има много от тези характеристики. Както отбелязва Георги Бакалов, в творбата се наблюдава “преобладаване на стихийността над съзнателността”2. Именно това позволява на Гео Милев да пресъздаде кипежа и неудържимостта на въстанието.

Чрез “Септември” авторът не само предава и съпреживява събитията около въстанието; той се и включва в бунта срещу държавата, като пресъздава цялата ненужна жестокост на войниците и милицията. Срещу въстанниците се извършват безсмислени зверства:

“... доубивани, стреляни

  с шрапнели, фугаси

  – бягащи в ужас на всички страни,

догонвани в къщите

и съсичани там

с кървави саби

сред писък

на изплашени баби,

деца и жени...”¹

Изображението е на места натуралистично и повсеместно ужасяващо. Гео Милев осъжда както преките виновници за жестокостите – извършителите и поръчителите им – така и подменения идеал, в името на който картечниците на българи “яростно лаят” ¹ срещу други българи. Държавата е изместила истинския смисъл на родното и с това се е превърнала в претекст за братоубийство. Срещу това се бунтува “Септември”.

            Бунтува се и срещу религията, културата и цивилицацията. Гео Милев отрича боговете, за които “всяка смърт… е развлечение,/ всеки вопъл – шега” ¹. Това са боговете, на които властимащите принасят своя “кървав… курбан”, боговете, които наблюдават страданията на хората с кръвожадно удоволствие. Гео Милев отрича и цивилизацията, в основите на която е залегнало почитането на такива богове – “Зевс/ [Юпитер]/ Ахурамазда/ Индра/ Тот/ Ра/ Йехова/ Саваот” ¹. За да слезе раят на земята, те трябва да бъдат унищожени – бунтът трябва да стигне и до тях.

Писането е бунт. “Творчеството е борба.”3 Гео-Милевото творчество е бунт. Бунт срещу хармонията и звучността. Бунт срещу логичния, конкретен и изчерпателен образ. Бунт срещу насилственото “изчистване” на езика. Бунт срещу самоцелността на изкуството и разграничаването му от живота. Бунт срещу естетическите ограничения върху твореца. Бунт срещу ограниченията върху мисълта. Бунт срещу ЗЗД. Бунт срещу експлоатацията на понятието “отечество”. Бунт срещу тоталитарната власт. Бунт срещу държавата и диктатурата. Бунт срещу подменената представа за геройството. Бунт срещу примиренчеството и апатията. Бунт срещу църковната институция. Бунт срещу религията като символ на властта. Бунт срещу религията като инструмент за внушаване на подчинение. Бунт срещу всичко, което “спира развитието – развитието на живота и културата (и изкуството), - ограничава поривите на човешкия дух и възможностите на творческата мисъл...”4 И само когато бунтът заличи всяка форма на тирания и хората постигнат свободата, само тогава “септември ще бъде май” ¹.

Литература:

-          “Поемата “Септември” – бунт и погром, история и утопия” – Инна Пелева, Албена Хранова.

-         “Гео Милев – политика, естетика, литературна история” – Инна Пелева, Албена Хранова.

-          “Структура на идейно-художествения свят в поемата на Гео Милев “Септември” – Радосвет Коларов.

-          “Бунтът срещу културата в “Септември” на Гео Милев и “Арена” на Ламар” – Райна Кавалджиева.

-          “Лебедовата песен на един поет” – Георги Бакалов.