Бунтът е не само тема, а съдържание, смисъл, цел на творчеството на Гео Милев. Авторът не просто обговаря бунта, а го извършва – със стила си на писане, с изразните средства, които използва, с дързостта на текстовете си, с ясната си гражданска позиция. За Гео Милев писането и бунтът са тясно свързани, нещо повече – те са едно и също нещо:
“… и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!”1
Бунтът е писане. Жанрът е трагедия. Първата глава е Септемврийското въстание. Поемата “Септември” документира събитието в исторически план, като включва информация за подвига на поп Андрей, за центровете на въстанието, за оръжията, които използват бунтовниците и потушителите. Но фактите не са основната цел на творбата, те са само фон на живата, шокиращо реална картина на бунта:
спонтанен,
стихиен,
всеобхватен,
стремителен,
неудържим,
неконтролируем,
разрушителен, ...