Чакайте малко, какви сме всъщност?

„Българите сме … „ е толкова често срещано начало на изречение, че всеки път, ако ми даваха по левче, когато го чуех, щях да съм милионер. 

Много често и с лека ръка заявяваме и приравняваме всички българи с подобно обобщаване. Една жена се обижда по-малко, когато я сравниш с други, отколкото ние, когато чуем „българите са … „ 
Като за начало българската народност, според най-разпространената теория, се формира в периода VI - X век. Това е преди грубо 13 века. Второ, днес, българите са около 7-8 милиона, от които под 6 живеят в България, съставлявайки около 83% от населението. 

Стига толкова числа, цифри и статистика. 

Колко много хора не вярват в зодиите и в това, че те са създадени в резултат на общи черти между група хора, но с лека ръка същите тези хора приравняват средно 7.5 милиона хора. Каква ирония само. Без значение дали имаме предвид точно определен случай, точно определена хора, точно определено поведение, заявяваме, че всички ние българите сме …
Не е тайна, че колкото повече се повтаря едно и също нещо и колкото повече го чуваме, несъзнателно започваме да вярваме в него. Дори то да е лъжа. С години наред от уста на уста, от ухо в ухо, слушаме някои твърдения за народа ни, а след време и самите ние ги вярваме и разпространяваме. 

Не осъзнавайки  как подсъзнателно влияем с думите си и изказванията си, втълпяваме на хората какви сме ние. И на самите себе си. Позволяваме да ни определят, безнаказано.

„Българите сме смачкан народ“, „Българите са песимисти“, „Българите бездействат“, „Българите само се оплакват“, „Българите са лоши хора“ и т.н. Много е лесно да помним и забелязваме само лошото и да загърбяме хубавото. Да наблягаме на лошите качества, вместо обратното.

Представи си, че България е човек. Жена. Тя си има положителни и отрицателни страни, както всеки един от нас. Обиждайки я нея, оплаквайки се от нещата, от които е съставена, обиждаме себе си. Ние сме част от нея. Ние сме нея. А подсъзнателно, сами я рушим. Когато отвътре навън тя се самоизяжда и започва народа да говори лошо за нея, тогава става страшно. 

В чужбина започват да вярват на това, което самите ние казваме за себе си. Да, много неща не са наред, много неща могат да бъдат поправени, подобрени, много неща в България не са цветя и рози, но българите са страхотни. 
Българите не само в столицата, не само на НДК, не са само в софийските кафената и кръчми, не са само в Студентски град, не са само в градския транспорт. Българите не са изнервените хора в големия град. 

Българи има и по селата, и в малките градове. И там са българи. 

Те са работливи, гостоприемни, добродушни, някои твърде наивни, с чувство за хумор, с чувство за самоирония, готови да помогнат. Българите сме упорити, борбени.

Това че част от нас са стресирани, уморени от забързания начин на живот, вбесени, огорчени, обидени, не ни прави лош народ. Колкото по-бързо осъзнаем, че извадка от българите, които прилягат на горното описание, не сформират народ от над тринадесет века, толкова по-добре за нас.

Не повтаряй това, което се повтаря с години. Не разпространявай грешно посеяни мисли. Отстоявай позиция и вярвай, че ние сме страхотен и топъл народ. Трябва да сме горди, че сме българи. Не с държавата, не с плочките по центъра, не с градския транспорт, а с това което носим в сърцата си.

Пример за това кои сме истински ние, има навсякъде. Просто трябва да знаеш къде да го търсиш. 
Българите не сме лоши хора. 

И когато казваш „Българите … „ гордо заяви „сме“, а не „са“! И не забравяй, че ние сме над 7 милиона. 
Българите не сме продавачката, която е имала лош ден, невъзпитаният дядо на улицата, грубият шофьор по паветата и т.н. 

Далеч не целим да се изкарваме големите националисти. На всички ни е ясно, че много неща не са наред в държавата. Но хората. Хората не заслужават да си мислят нещо, което им е наложено от преди. Хората не заслужават да се озлобяват един срещу друг, презирайки всеки. 

Просто позволяваме да ни карат да вярваме в нещо, което не е вярно. А не бива.