Dona (Дона Драгова)
12 73
25 янв. 2007 г., 15:53

Историята на един наркоман 

  Журналистика
9957 0 12
3 мин за четене
Казват,че наркотиците затрудняват паметта,замъгляват съзнанието ... и накрая убиват.Делят ги на леки и тежки,на "безопасни" и смъртоносни.Някои се пушат,други се приемат през устата или през носа,а трети - под формата на венозни инжекции.Естествено на вас всичко това ви е известно.Но колкото и да е запознат човек на теория с наркотиците,той усеща пагубния им ефект едва когато се сблъска с тях.Сега ще ви разкажа историята на един мой съученик (и някога изключително близък приятел) и как опиатите заеха централно място в живота му.За да запазя самоличността му в тайна ще го нарека Джо.
Джо беше сред най-умните и старателни момчета в класа ни.Оценките му,макар и не винаги отлични,бяха над средното ниво.Учителките го харесваха - не нарушаваше дисциплината и се отнасяше с уважение към предметите им.Приятелите му също - имаше чувство за хумор и беше приятна компания.Със съученичките ми се надпреварвахме коя първа да му сподели тайните си,така добре ни разбираше и толкова полезни съвети ни даваше.
Но ето,че на мода излезе тревата.На Джо и на приятелите му им се прииска да опитат от "вълшебната билка".Докато си купуваха по няколко цигари,постепенно започнаха да си взимат "на грамаж",защото им излизаше по-евтино.В началото пушеха веднъж в месеца,след това всяка седмица и накрая - всяко междучасие.И така любопитството се превърна в навик.После и самият Джо започна да продава.
Но не,историята не се свършва с няколко цигари марихуана.Винаги,когато отидехме на дискотека Джо задължително взимаше някакъв т.нар."бонбон".Съберяхме ли се на купон той не пропускаше да се затвори в другата стая с някой приятел,грижливо си правеше "линийка" от бял прах (било то пико,амфетамин и т.н) и с помощта на навита на руло банкнота я поемаше през носа.
Всички забелязвахме пристрастяването на Джо към различните опиати,но много малко от нас се опитаха да му помогнат.Естествено,той отхвърли всякаква помощ с твърдението,че не е зависим и че може да се откаже,когато пожелае.Но не го направи ...
Скоро вече Джо беше съвсем различен човек.Стана мълчалив,отвеян,а очите му започнаха да блуждаят разсеяно във всички посоки.Отслабна,лицето му се изпи.Сутрин не закусваше като нормалните хора,а изпушваше поредната цигара марихуана и идваше на училище,ако по пътя не забравеше накъде бе тръгнал.Не знам дали е посегнал към хероина,отдавна вече не сме близки ...
Кой е виновен за съдбата на Джо?Кой допусна това симпатично,добро и умно момче да опропасти живота си?Дали ние - неговите уж така верни приятели,които не бяха достатъчно настоятелни и заинтересовани в опита си да му помогнат?Може би,родителите му ... Тях не бих могла да обвинявам,понеже не ги познавам.Срещала съм ги един-два пъти и оставиха у мен добро впечатление.А приятелката му?Състоянието на Джо се влоши,след като тя неколкократно му изневери и разби сърцето му ... тя го съсипа ... А той намери утеха единствено в наркотиците и прости на прелюбодейцата ... Все пак не мога да обвиня и нея.В такива ситуации или всеки е виновен,или никой ...
Тъжно е обаче,че Джо не е единственият.Със съжаление забелязвам,че за по-малките в момента,по-вредните неща са по-интересни и предпочитани,"по-вървежни".Около мен е пълно с 14 годишни момичета,които крадат от домовете си,за да могат да си купят "бонбончета".По-страшното е,че батковците на по 25-30 години,които им са "много добри приятели" често ги "черпят" с поредната доза амфетамин и след като ги "надрусат" правят всякакви перверзии с тях.
Но тези момичета не осъзнават,че това което вършат е грешно.Те дори се гордеят с глупостите,които са правили,докато са били надрусани и с двуцифрената бройка на мъжете,с които са спали.Веднъж попитах едно от тези девойчета:
- Защо всеки ден пушиш трева?Няма ли за теб други забавления?
- Така бягам от проблемите ...
Отговорих й,че марихуаната не решава проблемите,просто за момент те кара да ги забравиш ... Поучението ми така си увисна във въздуха.Момичето само повдигна рамене,а след половин час отново беше "напушено".
Всичко това ме навежда на един въпрос: Какво ще стане със света?Щом днес положението е такова,какъв ли ще бъде животът след 10 години?Какво очаква нашите деца?А техните? ...
Тези отговори знае само Бог,но и той не е в състояние да спаси потенциалния наркоман ...

© Дона Драгова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • меланхолик (Графоман Серафимов)нищо не води до престрастяванер ти сам се водишл + тфа сичко е ? на воля ;] ако имаш силна воля няма да се пристрастиш колкото и да друсаш
  • "Легализиране на ухайната зеленина,
    за да я няма вече острата игла"-Надпис със спрей на една стена.Прекрасен графит.

    Днешния мръсен уличен стаф е най-гадното нещо във вселената!Сравнявам го единствено с алкохола.И двете трябва да са забранени,не само едното.

    Послепис: никога не съм пробвал хероин и амфетамини и съветвам и вие никога да не го правите!И двете водят до тежко пристрасняване на физическо и психическо равнище и водят до мъчителна и безсмислена С М Ъ Р Т !!! Същото важи и за тютюна,въпреки,че преди пушех и на снимката и аз съм с цигара.
  • Откривам се в това което си написала.Не съм друсал, но пуших и амфетки закачах единственно спорта ме измъкна и сега даже цигари не пуша (въпреки че на снимката държа цигара).Мисля, че самосъзнанието е най-важно за да спреш или изобщо да не започваш.Другото са глупости.
  • Родителите ми не са ми дали да прочета "Мементо",но въпреки това са ме възпитали добре и са ми дали нужните (теоретически естествено) познания и за секса,и за наркотиците.Но въпреки,че в моето и в твоето семейство не се е случило нещо подобно,уверявам те,че лошите неща в живота се "сгромолясват" върху много отговорни и отдадени на децата си родители.Така,че заслугата за морала и възпитанието на децата ти не е само твоя! Животът е бил техният учител!!!
    Не споря,че семейството оказва влияние върху човека,но дори и да си перфектен родител,детето ти винаги може да се обърне срещу теб ... просто защото родител и дете - това са две съвсем отделни личности!!!!
  • Нека всеки остане на своето мнение, Дона! Но не мисли, че София е "градът на възможностите"! Защото именно поради това разпространено схващане конкуренцията е най-голяма. А и винаги, това не е тайна, че в София неродените тук са много по-амбициозни, упорити и напористи! И всеки, койт е разчитал само на "месторождението си" си - е загубил! Колкото до повдигнатата тема на нашия диалог мога да споделя как аз реших този проблем веднъж и завинаги. Когато всяко от децата ми навлезе във възрастта на любовта, увлеченията и т.н. аз направих следните две неща: дадох им да прочета книгата на един чехословашки журналист (тогава още имаше чехословакиа!) за живота му под чуждо име в средата на наркоманите. Книгата се казва "МЕМЕНТО". У нас е издадена е около 1990-1993 год. Мога в пощата да ти разкажа нейната история и съдържанието й. Второто нещо бе да им кажа точно така, както сега го пиша : "За сексът и Любовта ще чуете много неща. Но запомнете - Сексът говори на езика на тялото, а Любовта - с езика на сърцето, на чувствата! Двете могат да се допълват, но никога - да се заместват, да се подменят!". И дъщеря ми, и синът ми прочетоха книгата, говорихме върху прочетаното, запомниха и другите думи и аз им вярвам, че са си направили своите изводи от всичко това. Поне техният живот и моите наблюдения потвърждават увереността ми в написаното току-що!
  • И забравих да благодаря на всички за положителните отзиви! Благодаря ви,приятели!!!!
  • Прав си,Вили,че всеки сам избира своя път,сам решава да започне с тревата и останалите наркотици.Но често се случва човек да се заблуди,да бъде подведен,каквато и личност да е той,каквито и морални принципи да има.ВСЕКИ ПРАВИ ГРЕШКИ.Но понякога,докато се усетиш,вече е станало твърде късно и сам не можеш да се измъкнеш от калта-вече си се пристрастил.Тук идват и приятелите.Според мен,ако твой близък човек е посегнал към наркотиците(или е сгрешил по какъвто и да е друг начин)редно е да се опиташ да му помогнеш,а не да го прогониш от компанията и живота си.Вярно е,семейството също е важен фактор,но да не забравяме,че тези неща се случват и в най-добрите семейства.
    А колкото до дъщеря ти и съучениците й-поздравления!Но трябва да знаеш,че светът е изпълнен с млади хора с амбиции.Друг е въпроса,че много малко от тях постигат мечтите си,но не защото са некадърни или глупави,а защото не им е бил даден шанс.Специално в България,София е градът на възможностите.А за нас,които живеем в "провинцията" остават трохите.За да успееш са ти нужни връзки,пари ... или много пари!И аз уча в едно от най-елитните училища в Бургас-Английската гимназия(вярвай ми училището наистина е много елитно),но начина за мен и съучениците ми е да се потим денонощно над учебниците и пак нямаме реални шансове за реализация.Защо ли?Защото на много от връстниците ни,мама и тати ще уредят влизането в университета като "кихнат" някой друг лев.Не си мисли,че всички съвестни и кадърни младежи работят в белгийски компании.Аз не работя в такава,но въпреки това родителите ми също се гордеят с мен и то много,защото не веднъж съм им доказвала,ча съм отговорна и способна личност.
  • Знаеш ли, Дона, написаното от теб ме накара да се връщам няколко пъти към него и да го препрочитам! Разковничето за случилото се, причината за всичко това, се крие, поне според мен, в следните твои думи:
    "...Но ето,че на МОДА излезе тревата..."
    Винаги съм твърдял, че сляпото следване на модата в каквито и да е прояви в живота, е единствено СТАДНО ЧУВСТВО, и е характерно единствено на "ОВЦЕТЕ".
    Дъщеря ми току-що завърши Френската гимназия в София, която е известно средище с няколко места около нея на възможности успешно да се превърнеш на наркоман! Но ако САМ ПОЖЕЛАЕШ ТОВА! Нейната компания, например, когато "забеляза" склонността на някои техни членове-съученици, да "СЕ ПРАВЯТ НА КОЙ ЗНАЕ КАКВИ, НА ПО-ВЪЗРАСТНИ, НА "ПЕЧЕНИ" и т.н.) им предложи да си намерят по-подходящи приятели и "да предават стойки" на отчаяни или на философи пред други. Тактично, но категорично! Защото всичките си имаха цели в живота! И като човешки характери нито един от тях не бе "утайка по душа"! Иначе ходеха по купони, познаха що е Любов и т.н. Но това - Не!
    Сега всички ОЩЕ ОТ 11 КЛАС РАБОТЯТ В БЕЛГИЙСКА КОМПАНИЯ и осъществяват своите планове! Гордея се с тях! А "утайки" винаги ще има! Зная го!
  • Наистина историята е много поучителна.Надявам се повече младежи да го прочетат и да си извадят поука.Статията е супер,продължавай в същия дух!!!
  • Не мога да остана без мнение по въпроса. Според мен обаче "утайки" не е точното определение (не че не съм съгласна Вили), но определено това са хора, на които трябва да се помага! Поздрави и от мен... По често трябва да се пишат такива разкази... Дано служат за пример на младежта (не че съм кой знае колко пораснала)!!!
    Отново те ПОЗДРАВЯВАМ сърдечно...Доста ме замисли...
  • Благодаря!Смятам,че тази тема е от изключително значение в днешно време и трудно може да бъде изчерпана.За съжаление,твърде много хора вече прибягват към различните видове наркотици ...
  • Поздравявам те за написаното тук! Винаги съм твърдял, че тези неща са слабите характери. Които в течение на времето се превръщат в истински "утайки", ако ми позволиш този израз. Както са и "утайки" онези - пласьорите на подобни неща! Каквото и да мислят за себе си или както и да се представят пред другите хора тези две категории. Поздравявам те още веднъж за написаното!
Предложения
: ??:??