Историята на един наркоман
3 min reading
Казват,че наркотиците затрудняват паметта,замъгляват съзнанието ... и накрая убиват.Делят ги на леки и тежки,на "безопасни" и смъртоносни.Някои се пушат,други се приемат през устата или през носа,а трети - под формата на венозни инжекции.Естествено на вас всичко това ви е известно.Но колкото и да е запознат човек на теория с наркотиците,той усеща пагубния им ефект едва когато се сблъска с тях.Сега ще ви разкажа историята на един мой съученик (и някога изключително близък приятел) и как опиатите заеха централно място в живота му.За да запазя самоличността му в тайна ще го нарека Джо.
Джо беше сред най-умните и старателни момчета в класа ни.Оценките му,макар и не винаги отлични,бяха над средното ниво.Учителките го харесваха - не нарушаваше дисциплината и се отнасяше с уважение към предметите им.Приятелите му също - имаше чувство за хумор и беше приятна компания.Със съученичките ми се надпреварвахме коя първа да му сподели тайните си,така добре ни разбираше и толкова полезни съвети ни даваше.
Но ето,че на мода излезе тревата.На Джо и на приятелите му им се прииска да опитат от "вълшебната билка".Докато си купуваха по няколко цигари,постепенно започнаха да си взимат "на грамаж",защото им излизаше по-евтино.В началото пушеха веднъж в месеца,след това всяка седмица и накрая - всяко междучасие.И така любопитството се превърна в навик.После и самият Джо започна да продава.
Но не,историята не се свършва с няколко цигари марихуана.Винаги,когато отидехме на дискотека Джо задължително взимаше някакъв т.нар."бонбон".Съберяхме ли се на купон той не пропускаше да се затвори в другата стая с някой приятел,грижливо си правеше "линийка" от бял прах (било то пико,амфетамин и т.н) и с помощта на навита на руло банкнота я поемаше през носа.
Всички забелязвахме пристрастяването на Джо към различните опиати,но много малко от нас се опитаха да му помогнат.Естествено,той отхвърли всякаква помощ с твърдението,че не е зависим и че може да се откаже,когато пожелае.Но не го направи ...
Скоро вече Джо беше съвсем различен човек.Стана мълчалив,отвеян,а очите му започнаха да блуждаят разсеяно във всички посоки.Отслабна,лицето му се изпи.Сутрин не закусваше като нормалните хора,а изпушваше поредната цигара марихуана и идваше на училище,ако по пътя не забравеше накъде бе тръгнал.Не знам дали е посегнал към хероина,отдавна вече не сме близки ...
Кой е виновен за съдбата на Джо?Кой допусна това симпатично,добро и умно момче да опропасти живота си?Дали ние - неговите уж така верни приятели,които не бяха достатъчно настоятелни и заинтересовани в опита си да му помогнат?Може би,родителите му ... Тях не бих могла да обвинявам,понеже не ги познавам.Срещала съм ги един-два пъти и оставиха у мен добро впечатление.А приятелката му?Състоянието на Джо се влоши,след като тя неколкократно му изневери и разби сърцето му ... тя го съсипа ... А той намери утеха единствено в наркотиците и прости на прелюбодейцата ... Все пак не мога да обвиня и нея.В такива ситуации или всеки е виновен,или никой ...
Тъжно е обаче,че Джо не е единственият.Със съжаление забелязвам,че за по-малките в момента,по-вредните неща са по-интересни и предпочитани,"по-вървежни".Около мен е пълно с 14 годишни момичета,които крадат от домовете си,за да могат да си купят "бонбончета".По-страшното е,че батковците на по 25-30 години,които им са "много добри приятели" често ги "черпят" с поредната доза амфетамин и след като ги "надрусат" правят всякакви перверзии с тях.
Но тези момичета не осъзнават,че това което вършат е грешно.Те дори се гордеят с глупостите,които са правили,докато са били надрусани и с двуцифрената бройка на мъжете,с които са спали.Веднъж попитах едно от тези девойчета:
- Защо всеки ден пушиш трева?Няма ли за теб други забавления?
- Така бягам от проблемите ...
Отговорих й,че марихуаната не решава проблемите,просто за момент те кара да ги забравиш ... Поучението ми така си увисна във въздуха.Момичето само повдигна рамене,а след половин час отново беше "напушено".
Всичко това ме навежда на един въпрос: Какво ще стане със света?Щом днес положението е такова,какъв ли ще бъде животът след 10 години?Какво очаква нашите деца?А техните? ...
Тези отговори знае само Бог,но и той не е в състояние да спаси потенциалния наркоман ...
Джо беше сред най-умните и старателни момчета в класа ни.Оценките му,макар и не винаги отлични,бяха над средното ниво.Учителките го харесваха - не нарушаваше дисциплината и се отнасяше с уважение към предметите им.Приятелите му също - имаше чувство за хумор и беше приятна компания.Със съученичките ми се надпреварвахме коя първа да му сподели тайните си,така добре ни разбираше и толкова полезни съвети ни даваше.
Но ето,че на мода излезе тревата.На Джо и на приятелите му им се прииска да опитат от "вълшебната билка".Докато си купуваха по няколко цигари,постепенно започнаха да си взимат "на грамаж",защото им излизаше по-евтино.В началото пушеха веднъж в месеца,след това всяка седмица и накрая - всяко междучасие.И така любопитството се превърна в навик.После и самият Джо започна да продава.
Но не,историята не се свършва с няколко цигари марихуана.Винаги,когато отидехме на дискотека Джо задължително взимаше някакъв т.нар."бонбон".Съберяхме ли се на купон той не пропускаше да се затвори в другата стая с някой приятел,грижливо си правеше "линийка" от бял прах (било то пико,амфетамин и т.н) и с помощта на навита на руло банкнота я поемаше през носа.
Всички забелязвахме пристрастяването на Джо към различните опиати,но много малко от нас се опитаха да му помогнат.Естествено,той отхвърли всякаква помощ с твърдението,че не е зависим и че може да се откаже,когато пожелае.Но не го направи ...
Скоро вече Джо беше съвсем различен човек.Стана мълчалив,отвеян,а очите му започнаха да блуждаят разсеяно във всички посоки.Отслабна,лицето му се изпи.Сутрин не закусваше като нормалните хора,а изпушваше поредната цигара марихуана и идваше на училище,ако по пътя не забравеше накъде бе тръгнал.Не знам дали е посегнал към хероина,отдавна вече не сме близки ...
Кой е виновен за съдбата на Джо?Кой допусна това симпатично,добро и умно момче да опропасти живота си?Дали ние - неговите уж така верни приятели,които не бяха достатъчно настоятелни и заинтересовани в опита си да му помогнат?Може би,родителите му ... Тях не бих могла да обвинявам,понеже не ги познавам.Срещала съм ги един-два пъти и оставиха у мен добро впечатление.А приятелката му?Състоянието на Джо се влоши,след като тя неколкократно му изневери и разби сърцето му ... тя го съсипа ... А той намери утеха единствено в наркотиците и прости на прелюбодейцата ... Все пак не мога да обвиня и нея.В такива ситуации или всеки е виновен,или никой ...
Тъжно е обаче,че Джо не е единственият.Със съжаление забелязвам,че за по-малките в момента,по-вредните неща са по-интересни и предпочитани,"по-вървежни".Около мен е пълно с 14 годишни момичета,които крадат от домовете си,за да могат да си купят "бонбончета".По-страшното е,че батковците на по 25-30 години,които им са "много добри приятели" често ги "черпят" с поредната доза амфетамин и след като ги "надрусат" правят всякакви перверзии с тях.
Но тези момичета не осъзнават,че това което вършат е грешно.Те дори се гордеят с глупостите,които са правили,докато са били надрусани и с двуцифрената бройка на мъжете,с които са спали.Веднъж попитах едно от тези девойчета:
- Защо всеки ден пушиш трева?Няма ли за теб други забавления?
- Така бягам от проблемите ...
Отговорих й,че марихуаната не решава проблемите,просто за момент те кара да ги забравиш ... Поучението ми така си увисна във въздуха.Момичето само повдигна рамене,а след половин час отново беше "напушено".
Всичко това ме навежда на един въпрос: Какво ще стане със света?Щом днес положението е такова,какъв ли ще бъде животът след 10 години?Какво очаква нашите деца?А техните? ...
Тези отговори знае само Бог,но и той не е в състояние да спаси потенциалния наркоман ...
© Дона Драгова All rights reserved.
Животът е бил техният учител!!!
