Имали ли сте някога куче?
Познавате ли тази сладка обич?
Невинността. Спонтанността. Безусловната любов. Прошката. Великодушието. Верността.
Най-добрият приятел на човека!
Дава ни това, което никой друг не може или не иска да ни даде.
Влюбени сме в тях. Поне някои от нас. Със сигурност!
Но като дойде Нова година – какво става?
Лично аз виждам как моето голямо и силно куче се превръща в малка купчинка страх... сгушена, трепереща, полумъртва. И се чудя как да я успокоя, как да й обясня концеппцията за времето... че това ще премине, че е само за час, ден или два, че не идва краят на света.
Ние, хората, сме дарени, за щастие или нещастие, с абстрактно мислене, а те, бедните животинки, не са.
Всичко за тях е тук и сега!
Пак за щастие или нещастие.
Как да им обясниш, че някои по-висши бозайници си умират от кеф да гърмят и да се изхвърлят. Свързват радостта, празника, победата с шума и данданията. ...