Кога намразих Нова година
Имали ли сте някога куче?
Познавате ли тази сладка обич?
Невинността. Спонтанността. Безусловната любов. Прошката. Великодушието. Верността.
Най-добрият приятел на човека!
Дава ни това, което никой друг не може или не иска да ни даде.
Влюбени сме в тях. Поне някои от нас. Със сигурност!
Но като дойде Нова година – какво става?
Лично аз виждам как моето голямо и силно куче се превръща в малка купчинка страх... сгушена, трепереща, полумъртва. И се чудя как да я успокоя, как да й обясня концеппцията за времето... че това ще премине, че е само за час, ден или два, че не идва краят на света.
Ние, хората, сме дарени, за щастие или нещастие, с абстрактно мислене, а те, бедните животинки, не са.
Всичко за тях е тук и сега!
Пак за щастие или нещастие.
Как да им обясниш, че някои по-висши бозайници си умират от кеф да гърмят и да се изхвърлят. Свързват радостта, празника, победата с шума и данданията.
Една Нова година имах гости от Южна Африка и те бяха екзалтирани от зарята и гърмежите, защото в тяхната държава отдавна били забранени. Заради животните в резерватите, които се побърквали.
В тяхната държава. В третия свят.
В Африка мислят за животните. А ние, в Европа, си гърмим...
Искам да си призная един грях. Когато нашите футболисти почти бяха стигнали до финала на световното през 1994, на мача България-Италия тайно бях за Италия... заради гърмежите и бомбичките и заради любимото ми тогава куче.
От любов!
Не към Родината, а към страдащото същество до мен.
Питайте и Зорба Гърка. И той ще ви каже: “Патриотизмът е глупост - да убиваш хора заради идея...”
Тази Нова година, милата ми опашата любимка си прекара в банята - трепереща и дишаща тежко. И, Слава Богу, че съседите от най-близката къща си бяха забравили бойните снаряжения (на другия ден псуваха като бесни), иначе и те щяха да допринесат за бомбардировките навън... и трябваше да тичам към банята с кучешки валериан.
Малкото ми момченце също, което за първи път се сблъсква с такава форма на радост, доста, ама доста се поуплаши.
Охххх, и да беше само Нова година, да го изтърпиш, а то - кой, когато му скимне, с повод и без повод, решава да си покаже магарията я с пиратка, я с пистолет...
Луд на шарено се радва.
А бе, не знам. Отдавна вече не знам - права ли съм или не.
Знам обаче, че и другото съседско куче си откъсна дебелата желязна верига на 31 декември и видях ужаса в очите му.
Всичко това ми стига! Да намразя Нова година и патакламите и да се чудя кога и тази лудост ше премине...
Знам също, че когато нещо ми тежи, го изливам в пространството и се надявам някой да ме чуе и нещо да се промени.
© Антонела Огнянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силви, благодаря ти!
-
Съгласен съм.Има разлика между селянията и пиянските глупости и зарята в 12.Аз говорех за нея.Мерси за поздравитеПодобно.
-
Милене, да, зарята е нещо, което придава празнично настроение и не я отричам. По-скоро говоря за масовото уливане с пиратки, пистолети и т.н. и то не за 2 часа, а за дни наред...преди и след Нова година.
Разбира се, че има разлика между животните в резерватите на Африка и домашните любимци, но едно е важното и общото- отношението към другия до теб...
Поздрави! -
Гледах зарята тази Нова година и мисля,че си заслужава кученцата ви да се скрият за два часа под диваните. Колкото до Африка, има лека разлика между домашните ви любимци и животните в резерватите.
-
Просто Аз, какво да се прави. Дано времената и нравите да се променят полека-лека. Поздрави! Вилданче, феичка си, както винаги!
-
Миличка, и тук ти честитя Именния ден с най-добри благопожелания!
-
Аз също си имам кученце... и много си го обичам,просто то е част от мен,обожавам го..
и много добре те разбирам,защото на Нова Година и при нас положението беше същото !!!
Поздравления... !!! -
Бори и Силвия, да са ни живи и здрави кучетата и с по-дебели нерви!
Феичке, да -това е есенцията!!!
Белла, мила, да, точно в твоето детство някъде почнаха простотиите (с пиратките и бомбичките) с масовото им внасяне от Китай. Охххххххххх... -
Разбирам те Антонела- имам куче. Поздравления!
-
"Луд на шарено се радва."
Права си, разбира се! За съжаление точно така си е! -
отлично знам за какво говориш,всяка година на 31.12. като започнат тия тъпи бомбардировки и моето куче се навира с най-далечния ъгъл на къщата,страх я е милата...много време ми трябва за да я успокоя...а и не само животните,племенницата ми също е малка и много се плаши от гърмежите...да,фойерверките са красиви,ама все пак трябва да се съобразяват,тази година пак имаше статистика на това колко хора са останали без пръсти...хората сами се погубват...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
