13 сент. 2008 г., 15:25
4 мин за четене
ЕТЮД ВЪРХУ ЕДНО ПЪТУВАНЕ
В ОМАГЬОСАНОТО ЦАРСТВОТО НА КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ
ИЛИ...
БЯГСТВО В ЛОНОТО НА ЕСТЕСТВОТО
ПРОНИКНОВЕНИЯТА
Думите, които изплуват в съзнанието ми са божествено кътче и земен рай. Те дават израз на възторга и преклонението пред динамиката, мощта, красотата, тържество и гордата самота на природата при картините, които се разкриха пред мен в Маарата.
Тук сякаш природата се слива с душата ти в една извечна хармония, в едно пиршество от звуци и багри, които въздействат върху всичките ти сетива. Губиш усещането за пространство и време.
На фона на виталната, величествена и безсмъртна природа се усещаш малък, тленен, преходен, проникнат от невъзможността да се издигнеш до висотата на своята създателка заради суетата си, греховността си и пошлостта си.
Тук личните ти преживявания не остават като че ли на интимно равнище. Сетивните образи минават като на кинолента и градират постепенно.
Плавната и тиха мелодия, която звучи в ушите ти от стичащата се вода, първичният природен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация