ЕТЮД ВЪРХУ ЕДНО ПЪТУВАНЕ

В ОМАГЬОСАНОТО ЦАРСТВОТО НА КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

ИЛИ...

БЯГСТВО В ЛОНОТО НА ЕСТЕСТВОТО

ПРОНИКНОВЕНИЯТА

Думите, които изплуват в съзнанието ми са божествено кътче и земен рай. Те дават израз на възторга и преклонението пред динамиката, мощта, красотата, тържество и гордата самота на природата при картините, които се разкриха пред мен в Маарата.

Тук сякаш природата се слива с душата ти в една извечна хармония, в едно пиршество от звуци и багри, които въздействат върху всичките ти сетива. Губиш усещането за пространство и време.

На фона на виталната, величествена и безсмъртна природа се усещаш малък, тленен, преходен, проникнат от невъзможността да се издигнеш до висотата на своята създателка заради суетата си, греховността си и пошлостта си.

Тук личните ти преживявания не остават като че ли на интимно равнище. Сетивните образи минават като на кинолента и градират постепенно.

Плавната и тиха мелодия, която звучи в ушите ти от стичащата се вода, първичният природен рисунък създават спокойствие, отпуснатост, меланхолично и съзерцателно настроение. Светът сякаш е застинал в миг покой.

Така успокоен и просветлен, сред тази хармония, хубост и неземна тишина съумяваш да отсееш ценностното и значимото в човешкото битие, избягал от шума, суетата и човешката злоба. Усещаш, че природата се превръща в храм за единение, където се извършва великото сливането на човека с вселената в космическа хармония.

Девствената прелест, съвършеното съзвучие, възраждащата сила, изворът на вдъхновението - всичко това търсиш и откриваш в природата на Маарата. Нещо повече - в лоното на естеството се осъществява пълното ти разтваряне във вселената.

Потопен в магията, осъзнаваш, че природата е наднационална, божествена и универсална категория. Омаян и упоен от пленителната мощ и прелест на Крушунските водопади, сякаш откриваш в нея храма на собствената си душа, сърцето ти бие с нейното, дишаш с нея.

Само бях слушал за това омагьосано кътче и знаех защо искам да отида точно там. Бях го виждал на снимки в Интернет, бяха ми разказвали за него и търсех само поводът, за да го посетя. Беше като енигма за мен - толкова девствено и диво. Цялото ми същество с трепет очакваше съприкосновението с това неземно чудо. И съм щастлив, че се докоснах до магията на синьо - зелената приказка.

Върви се по пътека, която се вие като змия по склона и те отвежда през поредица от препятствия към върха на хълма, където те очаква дълга оголена скала. Другото разклонение на пътеката свършва пред пещера, от която извира реката. От тук тръгва нейният път, за да стигне до равнината.

Майката природа е вкарала много фантазия в това царство на скали, пещерни образования и вода. Водните потоци криволичат по облите и обрасли с мъх камъни, разстилат се в ручейчета, които образуват водна завеса, която по надолу се укротява във вир.

Водопадите сякаш разказват древни притчи и звукът на падащата вода поглъща сетивата ти и те кара да онемееш. Изцяло си във магическата власт на естеството. Имаш чувството, че сякаш отново и отново се ражда животът и това продължава до безкрай. Като че ли душата ти преминава през чистилището, за да се прероди отново за живота.

СЕЛОТО

Село Крушуна се е сгушило, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Намира се на около 50 км от Плевен в източна посока. Селото е в община Летница по средното течение на река Осъм. Името произлиза от вид сокол Коршун. Тази птица съществува и сега. Населението я нарича Каняк, Каня. Теренът и околностите са от варовити скали, карстови и бигорови образувания.

ВОДОПАДИТЕ

На юг от селото се намира местността Маарата,която включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра - най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали, има и четири пещери - Бонинската, Водопада, Урушка и Горник.

ФЛОРАТА И ФАУНАТА

От бозайниците се срещат диви прасета, сърни и елени лопатари, лисици, чакали, вълци. А от птиците бухал, скален бял орел (змияр), голям ястреб и други. В северната част на Маарата е открита минерална вода.

ИСТОРИЯТА

През XIII - XIVв. по тези места прониква исихазмът. Чрез послушание, въздържание, търпение и съзерцание на природата, исихастите се стремели към единение с Бога. Исхастите водели отшелнически начин на живот и вероятно това е причината до пещерата Маарата да потърсят своето място, като поставят началото на Крушунския средновековен манастир. Крушунските монаси-исихасти изцелявали болните. Те били участници в интересен социален експеримент с цел освобождаването на човечеството и човека от неговите недъзи - дори побеждаване на смъртта. Това дава основание на изследователите да говорят за Крушунски исихастки духовен център.