Меродавни ли са символите?

                                                                    Даниел Авдала

                                                   Мавзолеят

    Когато в началото на 90-те години новото «демократично» правителство на България, в което мнозина не без основание вярваха, защото виждаха настъпване на положителна политическа и социална промяна, реши да разруши чрез взривяване мавзолея на Георги Димитров, много хора в България (както и българи извън нея) изпаднаха в недоумение. Появиха се разногласия, както сред политическите среди, така и сред народа. Доводът на нововластващите, които искаха да покажат на Западна Европа, че в България диктатура и нейните символи вече не съществуват, бе: “Мавзолеят трябва да се премахне, защото е символ на комунистическото подтисничество!”. Това мнение бе възприето от някои, обаче други (не само опозицията) бяха против. Бе писано многократно в печата, както и казано, че сградата на мавзолея може да се използва за музей, за изложби, за научни и други обществено-полезни цели. Властващите не обърнаха внимание (или не искаха) на тези доводи и осъществиха намерението си. Това им се удаде доста трудно, защото сградата бе невероятно стабилна, масивна, със здрави и дебели стени. Явно тя бе строена дълго време, със старание и с много труд и пот на строители и работници. Архитектурният й вид бе внушителен, подхождаше на центъра и облика на нашата красива столица.
      На какво е символ Mавзолеят? Когато балсамираното тяло на мъртвия Георги Димитров бе отстранено, сградата остана на мястото си, т.е. напомняше все още за него, за социалистическия строй, за който той се бе борил с риск да загуби живота си. Да не забравяме, че  неговата личност, както и дейност, притежава много положителни качества - той се е борил срещу фашизма (да си спомним за защитната му реч пред Германския националсоциалистически съд по повод запалването на Райхстага) и е вярвал в подобряване положението на бедните и онеправданите, както Маркс, в социализма и комунизма, в който идеалистически е виждал един по-прогресивен строй, подобно на Ленин. Да не забравяме за първите демократични, икономически и селскостопански реформи (не всички от тях са извършени по подходящ начин, не по негова вина) след 1944 година, докато той бе ръководител на страната. По отношение на външната политика, той се мъчеше да поддържа относителен неутралитет, въпреки неизбежната политическа и военна зависимост на СССР, бореше се за независима свободна Балканска Фердерация.  Да не забравяме, че той отвори свободно границите за българските евреи и им разреши да излязат свободно и да заминат за новообразуван Израел… Когато той прозря накъде отиват нещата, взе решение заедно с Тито, да бъде основана Балканска Федерационна Демократична Република - съкровена идея още на Димитър Благоев и първите български либерал-социалисти. Сталин го «усети», че той не му “играе по гайдата” и го извика на разговор (по подобен начин навремето Хитлер извика цар Борис, който явно не му угаждаше на всички прищевки - не искаше да изпрати българските евреи в концлагерите на смъртта, както и български войници на Източния фронт). Веднага след това Димитров се разболя и постъпи на “лечение” в … съветски санаториум, където скоропостижно почина (по аналогочен начин внезапно почина и цар Борис, няколко часа след завръщането си от аудиенцията при Хитлер в Германия).
       Можеше ли да предполага Димитров, че неговите партийни последователи-диктатори, Червенков и донякъде Живков, ще наложат по сталинистки култа към личността с помощта на не дотам хуманни “превантивни” мерки в името на комунизма (не този, за който Димитров се бе борил). Той не е и допускал, че ще балсамират тялото му и ще го сложат в мавзолей.
       Само символ на тоталитаризма ли бе Мавзолеят? Да не забравяме, че там, на площада пред Мавзолея, се извършваха не само комунистическите паради и манифестации, но и различни чествания на български национални герои, загинали за свободата на страната ни, там се организираха национални фолклорни тържества, симфонични концерти и театрални представления на открито, там се осъществиха и първите спонтанни народни анти-политически събрания, митинги, демонстрации и гладни стачки, извършвани с положителни политически, социални и хуманни цели.
       Това ни навежда на мисълта, че докато култови паметници, олицетворяващи култ към определени личности, евентуално (но не задължително) биха могли да се отсранят, Мавзолеят е ярък символ на културно и национално единство, на патриотизъм и родолюбие и трябваше да се запази. Имаше ли смисъл той да се унищожава?… Да - за някои наши новодошли ръководители, които по този начин “си измиха ръцете”, правейки “мили очи на Запада” и за заблудени наши съграждани. Не - за голяма част от интелигенцията и за “събудилата се от заблуда” част от народа ни. Сградата без тялото и без мемориалните вещи, със съвсем ново име няма никакво подобно символично значение повече, дори - обратно - тя можеше да бъде полезна на българската културна общественост и на народа. Парадокс, гротеска е това, че на нейно място се издигнаха панаири, палатки на кебапчийници и бирарии. Това не говори за висока култура и естетически ценности, за повишено национално съзнание и чувство за красота, историческа признателност и запазване на българските патриотични традиции. Не е ясно защо, разни политици, ръководители и други умни глави решават да рушат български културно-исторически паметници. Събарят се бюстове и статуи на известни личности в миналото, само защото са живяли, творили или развивали дейност в друго време и в друг строй. Драска се, цапа се, чупи се, но никой не се грижи за поддържането на подобни колоси, като паметника на съветската армия. Обратно, обсъжда се официално идеята за събарянето или престрояването му, промяна на облика му. Това е най-пошлото. Да не забравяме, че подобни паметници представляват паметта на България, а ние трябва да я тачим, а не да я оскверняваме. Да вземем тогава да бутнем всички паметници на миналото и да построим кебапчийници и панаири на тяхно място. Това говори пределно ясно каква е културата ни и показва изцяло самосъзнанието ни като народ и нация. Добре е да се поучим от прекрасния германски игрален филм „Goodbye Lenin“ и да ни "дойде акъла". Не е малко това, че в София бе организиран и открит исторически музей на социалистическото изкуство, в който бяха събрани ценни запазени произведения и паметници на талантливи наши майстори. Това, обаче, породи противоречиви чувства у някои наши граждани, които се питат, трябваше ли да се демонтират тези паметници и да се събират в музей..., защо не си останаха там, където бяха построени. След 2000 години може би бъдещите граждани на Европейско-Марсианския съюз ще се движат с аеромобили и няма да се нуждаят от магистрали и аутобани. Навярно те, заедно с големите зали (спортни мероприятия и поп концерти сигурно ще се провеждат в огромни помещения в космическото пространство), ще бъдат разрушени и поставени в умален вид в исторически мини макет-музей на българската строителна инфраструктура „от миналото", точно до новооткрития исторически музей на социалистическото изкуство.
       Всяка епоха си има своите култови паметници - средства за манипулиране на политическо, религиозно или национално съзнание. Ако трябва всички да се разрушават, то фараоновите пирамиди в Египет щяха отдавна да бъдат взривени. Дори концлагерите на смъртта, символ на нечовешка, варварска идеология и човекоубийствена политика стоят и до днес, служейки за урок и поука. Всяка политическа система, всеки строй се самовеличае със своите символи. През Робовладелческия строй робите са чупели оръдията на труда, през Феодалния строй селяните са чупели машините, през Френската бужоазна революция …
Социалистическите литературни критици у нас отрекоха българските символисти, едни от най-добрите поети в страната ни. През последните 20 години наши новоизлюпени «мъдри» литературни специалисти почти отрекоха или омаловажиха творчеството на Вапцаров и Смирненски.
      Ние живеем в 21-ви век. Трябва ли да наподобяваме разни исторически анималистични ситуации? Не е ли вандализъм унищожението? Трябва ли чрез унищожение на символите или отричане на ценностите да се променя съзнанието на хората? За кои символи става въпрос? Не е ли по-добре да се създадат нови социална и здравна система или да се преструктурират старите? Да се предвидят задължителни допълнителни парични помощи за социално слаби, възрастни и болни, да се намалят таксите за медицински прегледи, болници и лекарства за тези социални групи, да се промени и подобри нивото и стандарта на медицинското и здравното обслужване?

                                                                 Даниел Авдала