Когато в началото на 90-те години новото «демократично» правителство на България, в което мнозина не без основание вярваха, защото виждаха настъпване на положителна политическа и социална промяна, реши да разруши чрез взривяване мавзолея на Георги Димитров, много хора в България (както и българи извън нея) изпаднаха в недоумение. Появиха се разногласия, както сред политическите среди, така и сред народа. Доводът на нововластващите, които искаха да покажат на Западна Европа, че в България диктатура и нейните символи вече не съществуват, бе: “Мавзолеят трябва да се премахне, защото е символ на комунистическото подтисничество!”. Това мнение бе възприето от някои, обаче други (не само опозицията) бяха против. Бе писано многократно в печата, както и казано, че сградата на мавзолея може да се използва за музей, за изложби, за научни и други обществено-полезни цели. Властващите не обърнаха внимание (или не искаха) на тези доводи и осъществиха намерението си. Това им се удаде доста трудно, защ ...