МУЛТИМОДАЛНИ ПОДХОДИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДИСЛЕКСИЯ
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици“ – град Търговище
Мultimodal Approaches for Dyslexia Prevention
Author : Yordanka Yordanova Doneva
Logopaedist at First Secondary School Sveti Sedmochislenitsi- Targovishte
In the article there are interpretations of data for successfully approbated multimodal approaches and programs in the practice of the logopaedist. Results are presented from dynamic follow-up of the skills for quisk serial naming of pictures and letters, vocabulary{lexical competencies}, abilities for decoding of word, pfonological awareness, reding speed, comprehension reading. A conclusion is made- the inclusion of multimodal therapy provides chances for prevention of dyslexia.
Историята познава много подходи към лицата с дислексия / „различните хора”/ - от пълната протекция до тоталното отхвърляне. Хауърд Гарднър възвести теорията за множествената интелигентност и направи революция в социалната психология……. Позовавайки се на множество примери, в това изследане може да докажем, че именно изкуството резонира най-дълбоко с вътрешния свят и уникалните потребности на всеки човек. Раждаме се с различен интелект и възможности, но всички сме хора с чувстващи души и искаме да преживяваме по-често радостни събития. Какво е Празникът?...
По същността си празникът е онова време и пространство, което трябва да примири човешката общност с големия космически ред. Ето защо в празника ролевото и йерархичното разделение на хората временно се разрушава, те се изравняват в битността си на човеци и застават ЗАЕДНО пред лицето на божествения закон. Празникът дава възможност да се излезе от "затвореността" на традиционното общество (Карл Попър) и едновременно с това да се постигне "пълна интегрираност на индивида" в общността.
Рехабилитацията на лица с дислексия включва „възстановяване” на когнитивните функции, в това число и социалната. Именно комбинираните занимания с изкуство/мултимодална терапия/ и артистичните изяви са добрата основа за осъществяване на плавния преход от сензорната към социалната интеграция.
Обществото ни е в дълг към хората с дислексия.Техният живот, болки и радости остават неразбрани за нас.Тъжно е , че тази трудна съдба ги спохожда още от ранно детство. Голяма част от тях преживяват дните си в изолация и самота. Основна задача на специалистите – диагностици е не посочването на дефицитите, а изтъкването на запазените възможности за развитие . Ние сме призвани да им осигурим равен шанс за образование, развитие на заложбите, усвояването на професия и равни възможности за трудова дейност, ползотворен, щастлив и осмислен живот.
Жан Паул в своята „Педагогика” пише:
„Един човек научава повече от своята дойка през първите си години, отколкото по време на всичките си околосветски пътешествия.” Затова преподавателските и възпитателните методи трябва да се формират по такъв начин, че у детето да се развие не само студения разум, но и топлината на сърцето. Т.е. логопедичната практика трябва да бъде одухотворена чрез многообразни занимания с дейности от художествената сфера. Цялото обучение за подрастващите с наличие на маркери за дислексия , по своята същност , следва да се опира на примери и да бъде произведение на изкуството, а не теоретична абстракция.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът се развива правилно, само ако получава разнообразни впечатления от околната среда, поднесени по неповторим начин.Умът на децата и учениците със специално развитие не трябва да се претоварва чрез пресищане с абстрактни понятия.
На Конгреса на хората с нарушено развитие в Белград през 2009 г. Педжа Михайлович подчерта: Нарушеното развитие е състояние, а не диагноза. Време е „редовната популация” да научи за него и потребностите на тези хора. Те не са лица със специални потребности, защото искат същото като нас. Има ли пилот със специални потребности? Аз , например, не мога да управлявам самолет, но това не означава, че имам специални потребности. Аз умея да правя добре други неща.
Но как да предпазим децата от развитието на дислексия? Понятието “превенция” означава действие, насочено към предотвратяване на появата на физическо, интелектуално, психично или сензорно увреждане (първична превенция), или към недопускане на трайни функционални ограничения или увреждания (вторична превенция). Превенция на дислексия се осъществява още в детската градина с индивидуализиране на подхода към децата със закъсняло езиково развитие. Обучението трябва да бъде гъвкаво, защото нуждите са различни. Когато в един клас има 25 деца, съществуват 25 подхода за обучение. Общата допирателна за всички ученици са заниманията с изкуство ( художествените дейности, мултимодалната подкрепа).
Затова освен психотропните (и другите медикаменти), чиито неблагоприятни странични ефекти са известни, специалистите трябва да препоръчват и други актуални, немедикаментозни средства . Това важи с пълна сила за учениците с дислексия. Те трябва да се включват в нови програми за групова работа, способстващи за преодоляването на психологическите последици от неврологичните им дефицити ( перцепционни затруднения, логофобия, неувереност, емоционална депривация, училищна незаинтересованост…). Т.е. предвидените индивидуални занимания с ресурсния учител, логопеда или психолога - не са достатъчни за преодоляване на разнообразните им проблеми . Затова издигам терапията с изкуство/мултимодалната подкрепа като съществено и значимо психокорекционно средство за превенция на дислексия . В предложената разработка представям апробирани прийоми и мултимодални задачи , основаващи се предимно на комбинираните занимания с дейности от художествената сфера.
През последното десетилетие в специалната педагогика/логопедията особена актуалност получи проблемът за използването на изкуството (чрез съвременните информационни технологии и мултимедийни продукти) в контекста на полисензорното обучение. Вече се говори и пише за „мултисензорна терапия” чрез едновременното директно „атакуване” на различните системи за подобряване на сензорната интеграция . Но само предварителното прецизно дозиране на стимулите за едновременното атакуване на сензорните системи би предпазило обучаващите се от сетивно-когнитивно „зашеметяване”. Затова специалистът подбира и разнообразява стимулите в информационната среда за учениците с нарушения в развитието. Тази среда, независимо дали е мултимедийна, виртуално-символна, художествена или реална, трябва да бъде структурирана и организирана според психологопедагогическите и дидактическите принципи. Всички тези изисквания намират израз в предложената програма. В основата на концепцията за изкуството като терапия стои взаимовръзката „образ-слово”, като се изхожда от познатата постановка, че вътрешната реч (импресивната реч) се развива и упражнява от децата далеч преди външното проговаряне (експресивната реч). Добрият логопед-диагностик трябва да открои запазените компоненти в езиково-говорната система и интелектуално-мнестичната сфера, за да изработи адекватна индивидуална терапевтична програма, съобразена с уникалните потребности на всеки ученик. Значително по-лесно това е осъществимо чрез изкуствотерапията в условията на групово обучение.
Програма за превенция на дислексия
Потребността от развитие на мултисензорна познавателна компетентност се реализира и осъществява най-пълно чрез изкуствотерапия, фокусирана в програма за развитие и подобряване на уменията за декодиране и общуване. Тази програма включва система от дейности , упражнения, извънкласни форми за работа, задачи и техники за стимулиране на адекватни перцептивни и социални „рефлекси” ( навици). За целта се ангажират всички анализатори посредством заниманията със синтетично изкуство.
За съжаление съвременното обучение се състои в опити да се влее информация агресивно отвън - навътре в мозъка. Това причинява „задръствания” в артикулариите (възприемателни мозъчни структури) , което води до притъпяването им и намалява способността на мозъка да анализира и учи. Задръстването на артикулариите поражда острата необходимост от с е б е и з р а з я в а н е . Синтетичната методология на предложената терапия се крепи на достиженията на научната мисъл , историята на световното изкуство , интелекта на децата и техните чувства , потребността от рефлексия и жаждата за действие в телесен и духовен план. В ерата на „апаратурната медицина” и фармакологията учените все повече обръщат внимание на вътрешните ресурси за самолечение на човека в тясна връзка с творческите възможности.
Затова , ако искаме да провокираме желанието на детето да подобри своята изява , трябва да открием именно онзи най-важен катализатор, онази техника или похват, които ще фокусират в едно тялото, сетивните възприятия, чувствата и ума на децата . Несъмнено техниката „о т п р и щ в а н е н а о б р а з н и я п о т о к” е подходяща и достъпна за тях. Още Сократ е определил метода за извличане на вътрешните прозрения на учениците си като основно средство за постигане на мъдрост. Колкото повече сетивни усещания (мултисензорна компетентност) се разбуждат при самостоятелната подготовка на спектакъла , толкова по-широка става основата за неврологичния контакт със света ( удачен пример е обяснението на Джузепе Верди, който сочи, че при подготовката на зрелищните спектакли на оперите си – Рихард Вагнер се е проявявал като „ най-добрият сценограф и художник, претворил виденията си в симфонична музика”). Апелирам учениците да рисуват съвместно декорите, картините (на фона на музиката) , да помагат при изработката на костюмите и атрибутите за спектакъла. По този начин без да се замислят - т. е. спонтанно , участниците изразяват вътрешното си "аз " в творческия процес. Те коментират резултатите от колективното си произведение и така подобряват контактите помежду си.
Особено добри постижения се отчитат при разработките на автентични народни обичаи. Народното творчество с присъщия му непосредствено - действен характер притежава закономерностите на символичния език на "колективното безсъзнателно". Карл Юнг вярва в това, че пациентите , опирайки се на "трансцедентните" свойства на символите и собствения си творчески потенциал, са способни да достигнат до самоизцеление , защото символичните образи съдържат в себе си способи за разрешаване на вътрешнопсихични конфликти. Освен това "социалните игри" или игрите с правила са много значими при осъществяването на груповите форми на терапия чрез изкуство, защото предполагат използването на определени норми на групово поведение (в случая и процеса на съвместна музикално-изобразителна дейност). Невропсихиатрите представят убедителни аргументи, че смесването на сетивата води до повишен приток на кръв в кортекса чрез активиране на лимбичната система, където се пораждат най-първичните инстинкти. Д-р Мачаду потвърждава тези предположения. Според него проявите на интелигентност се отключват от лимбичната система. Логично се налага изводът, че синтетичното обучение чрез художествени дейности предполага по-трайни резултати, повишава умствената работоспособност и стимулира вербалната активност.
В нашата съвременност феноменът за безспорните лечебни свойства на музиката е доказан факт, неподлежащ на съмнение. Благодарение на техническия прогрес и на разработените апарати в медицината, учените имат възможност да измерят най-прецизно настъпващите изменения в човешкия организъм благодарение на едно или друго външно въздействие. В този смисъл музикотерапията има успешно влияние върху координацията, разширява обема на вниманието, намалява стреса, стимулира асоциациите и въображението, подпомага процеса на запомняне. А още по-позитивни резултати се получават при съчетаването на музиката с другите изкуства .
Невро-лингвистичното програмиране е изкуство и наука за съвършенството. Как да се научат на това умение другите хора?
Зад словосъчетанието “невро-лингвистично програмиране” се крият три прости идеи:
1. “Невро” (от гръцки – нерв) показва отношение към нервната система, а именно, че поведението на човека води началото си от петте неврологични процеса: зрение, слух, мирис, вкус и осезание.
2. “Лингвистичната” част показва, че ние използваме езика , за да подредим мислите си и поведението и да пристъпим към комуникиране с другите хора.
3. “Програмирането” посочва, че ние от по-рано моделираме, пресмятаме и подготвяме многоетапните задачи за по-нататъшното им решаване.
Всяка работа с информация преминава редица задължителни стадии: въведение, обработка и оценка. В тази връзка в НЛП се отделят три информационни системи на активност на човешкия мозък: водеща (вкарване на информацията), предпочитана (представяне на информацията в съзнанието) и референтна (оценка на информацията). Всяка от изброените системи може да бъде представена визуално, аудиално и кинестетично.
За да се репрезентира информацията, първо трябва да бъде получена. Езиковата информация постъпва по няколко модално - специфични канала : слухов, зрителен, вибрационен, кожно-кинестетически. Всяка модално - специфична система обработва постъпилия сигнал в първичното си поле, прецизно продължава тази дейност във вторичните и се обединява в едно цяло в областта на третичните полета - зоните на застъпване. Процесът на приемане и разбиране на езиковата информация започва като модално – специфичен процес и завършва като единен процес на разбиране (декодиране) на езиковата информация. В процеса на разбиране участва и двигателната функционална система посредством аферентните системи. Чрез тях се осъществява сравнение с еталоните, съхранявани в паметта.. Всеки човек има предпочитани средства за получаване на информация. Съвършената памет би съдържала пълен набор от картини, звукове, усещания, миризми и вкусове на първоначалното преживяване, но за да го възстановим, се обръщаме само към една част на набора. Това е т.нар. водеща система: вътрешният канал, използван като ключ за достъп към паметта. Още я наричат система на въвеждането, тъй като тя доставя нужната информация за по-нататъшна обработка, което се осъществява вече с помощта на първичната (предпочитана) система.
Сензорната интеграция или "целевата игра" е метод за работа при деца с проблеми в развитието. "Сензорната интеграция е процес на подреждане и преработка на сетивни дразнения (sensory input), при който мозъкът предизвиква адекватен и целенасочен отговор от страна на организма, както и осмислени възприятия, емоционални реакции и мисли. Сензорната интеграция е процесът на превръщане на усещането във възприятие. Тя сортира, подрежда и обединява всички сетивни усещания на индивида в пълноценна мозъчна реакция” (Jean Ayres, 1979).
На трето ниво на сензорната интеграция се включват зрителните и слуховите възприятия при процесите на преработка на сетивната информация. Зрителната и слуховата система се развиват пълноценно, едва когато правилно се развиват и функционират 3-те основни системи – вестибуларна, тактилна и проприоцептивна. Те създават основите за хармоничната дейност на мозъка и са свързани с изграждането на схемата на тялото и производните на нея функции. Това е от съществено значение за способността на човек да говори и да разбира езика. Зрителните възприятия са свързани с трите основни сетивни въздействия, за да се поставят основите на координацията ръка - око. Когато това трето ниво бъде постигнато, детето е в състояние да се храни с лъжица или вилица, да рисува, да конструира или да разчленява различни неща.
Мултимодалната терапия може да се прилага и при индивидуални занятия с помощта на родителите.Тя преминава през следните стадии:
Родителят имитира реакциите на детето и така се стига до взаимодействие.
На този етап родителят все още трябва да остане на равнището на детето и заедно с него да изпълнява поставените задачи. При тази дейност терапевтът предлага привлекателни материали за работа . Родителите имат за задача да коментират рисунките и вербално отразяват действията на децата. Накрая се дава възможност на родителите и децата да направят съвместна изложба.
Тук се дава възможност на детето (съвместно с родителите) да създава сценарий , да съчинява и разказва история по нарисуваната картина върху музикални мотиви.
4. Емоционално-мисловен стадий.
В него се появяват диференцирани образи. Когато детето се учи да използва речта и формира устойчивия вътрешен образ на майката, то може да се опира на думите и образите за предаването на чувства и фантазии.
(Greenspan,1992)
От получения опит може да се направи извод, че детско - родителската интерактивна група е уникален метод за работа с по - малките деца. Отчитането на особеностите на изобразителната експресия и нейния словесен коментар (от детето) позволява да се оцени спецификата на взаимодействие между деца и родители и да се създадат адекватни условия за корекция на нарушените компоненти на речта. Освен всичко друго, композирайки мултимодалната програма за превенция на дислексия , логопедът (специалният педагог/психологът) трябва да отчита особеностите на съвременната субкултура и предпочитанията на подрастващите (преситени информационно) , така че сеансите и заниманията да бъдат интересни и актуални за тях. Основна задача на терапевта е да помогне на децата да се справят с лошото си настроение, като го отразят върху листа или на монитора на компютъра. Не е недопустимо и писането на думи, изречения и фрази към рисунката, възникнали като свободни асоциации. От детето се изисква да избира цветовете и да подрежда линиите , така както му диктуват емоциите. Голямото преимущество на мултимодалната терапия е това, че личността не използва готово произведение на изкуството, а създава своя творческа продукция, опира се на своя творчески потенциал чрез експресията, изразявайки своята неповторимост.
Психодрама и водене на въображението с музика.
Според Джейкъб Морено, Бог е изпълнен с креативност и следователно най - голямото предизвикателство на човечеството е да живее креативно, вместо да разчита на това, което е било създадено в миналото. Т.е. психотерапията /мултимодалната изкуствотерапия/ не трябва да бъде насочвана единствено към "оправянето " на проблеми, а също така да акцентира на способността на пациента да бъде гъвкав и адаптивен. Значителните биофункционални дефекти на детето или ученика /с изоставане в развитието на речта или когнитивната сфера/ пречат за трансформирането и използването на социалния /културния/ опит, което затруднява и социалните контакти. Неразбирането на социалните отношения го отчуждава от средата и поражда ясно изразен дефицит в общуването. От друга страна това влияе драматично върху общото психическо развитие /включително и лингвистичната компетентност/ , понижава темпа на това развитие и равнището на различните психически прояви. Тези особености пораждат необходимостта от използването на адекватна дидактическа стратегия /мултимодална терапия/ за развитие, корекция и компенсация на недостатъците в психофизическото развитие на децата. Морено постулира, че креативността се проявява преди всичко в импровизираното действие, а не в планираното повторение. Психодрамата и драматерапията видоизменят класическата драма по такъв начин, че тя да бъде спонтанна, импровизирана и използвана за личностното развитие на участниците, вместо за забавление на една дистанцирана публика. Освен това в психодрамата се проявява неустоимата сила на въображението, реализиращо се в непосредствената среща /Адам Блатнер, 87/ .
В историята на оториноларингологията остава името на д-р Алфред Томатис. Той не правел изследвания на слуха, а изследвал слушането. Според него чуването е пасивно преживяване, в което участва ухото, докато „слушането“ е активно и се отнася до това, което мозъкът може да извлече и декодира от постъпващата в ухото информация. Животът на Пол Модол бил съпътстван от трудности с четенето и изразяването, стеснителност, изблици на гняв, тревожност, непохватност, безсъние и страх от бъдещето. Неговото лечение при д-р Томатис започнало със слушане, провеждало се всеки ден и продължило няколко седмици. В началото на слушателската терапия, той чувал само драскащи, неразличими , статични шумове, с откъслеци от тенекиенозвучаща, електронноманипулирана музика на Моцарт. Д-р Томатис казал на Пол, че докато слуша, може да прави каквото си иска, затова той решил да скицира и да рисува. Всяка седмица му правели тест за слушане.
След известно време Пол Модол започнал да различава постепенно отделни думи иззад драскащите звуци. Думите сякаш идвали отдалеч. След това започнал да дочува по някоя фраза, а друг път дори и по цяло изречение. Няколко седмици след лечението забелязал, че умението му да слуша се подобрило. Започвал да разбира звуците много по-добре- същевременно и симптомите му започнали да намаляват. Един ден внезапно осъзнал, че през цялото време, в някои от неразличимите звуци на записа, всъщност е чувал гласа на собствената си майка.
В края на четвъртата седмица , той се преобразил напълно. Години изследвания щели да са необходими, за да се разбере как е настъпила тази чудотворна трансформация, как енергията и информацията на звуковите вълни е успяла да му помогне да пренастрои по друг начин мозъка си. „Ухото е батерия на мозъка“. Д-р Томатис разделил слушателската си програма на две фази. Първата- пасивната- обикновено траела 15 дни. Нейна цел била да се упражнява слуховия фокус чрез манипулиране на звуците. Музиката на Моцарт обикновено била модифицирана с филтри така, че да се подчертаят високите честоти / отговорни за развитието на речта/, затова звукът наподобявал свирукане и съскане. При терапията на деца и младежи се добавял и гласът на майката.
Вдъхновени от идеите на д-р Томатис , решихме да въведем в училищни условия допълнителна мултимодална терапия, наред с класическото обучение, за учениците с нарушения на писмената реч и дислексия.
Цел на изследването:
Да се установи ефективността на апробираната програма за мултимодална терапия чрез тестовата батерия за оценка на четенето на Д-р Катерина Щерева и да се съпоставят получените резултати с нормативите за края на първи клас от пилотното изследване.
Хипотеза:
Прецизното приложение на програмата (реализирана чрез мултисензорно обучение и мултимодална терапия) допринася за превенция на дислексия и по-бързите темпове на логопедичната ревалидация . Учениците от начален етап с нарушения в писмената реч преодоляват по-бързо изоставането си , ако се включват в дейности с мултимодален характер.
Задачи на изследването:
1. Да се проучи литературата, посветена на проблема.
2. Да се създаде и апробира адекватна на потребностите на учениците с дислексия експериментална програма .
3. Да се разгледат теоретично и практически възможностите за постигане на релаксация и умствена рехабилитация чрез мултимодална терапия.
4. Да се представят възможностите на ритмичните дейности за подобряване на говорната изява.
5. Да се проучат съвременните тенденции в мултисензорното обучение.
6. Да се докаже ролята на творческите (нестандартни) методи за успешната превенция на дислексия
7. Да се направи пълна оценка на фонологичните способности, скоростта на четене и четенето с разбиране с тестовата батерия на д-р Катерина Щерева.
8. Да се аргументира поставената теза убедително.
9. Да се подберат статистико - математически методи за постигането на необходимата валидност и надеждност при анализа на резултатите от направеното емпирично изследване.
Мултимодалната програма включва част от следните дейности, реализирани в условията на логопедичния кабинет и по проект „Твоят час“ през учебната 2017/ 2018 година:
І. Разработка на автентичен народен обичай .
ІІ. Посещение на куклени спектакли.
ІІІ. Участие в пиесата „Мелодията на краля на елфите” и рецитал «Българката».
ІV. Драматизация с изработване на декори към приказки.
V. Подготовка за коледен спектакъл :
- обичай „Коледуване”
- хоров концерт
VІ. Арттерапия:
Изработване на предмети, занимания с приложни дейности на фона на музика, рисуване на мотиви върху облекло и общо платно.
VІІ.Музикотерапия:
- слушане на музикални произведения
- цветно асоцииране върху фрагменти от програмна музика
VІІІ. Ароматерапия и масаж.
ІХ. Дегустация на сандвичи и странни вкусове.
Х.Упражнения за активиране на дълбоката сетивност.
ХІ. Превръщане на цветовете в звуци. Колективни игри със забавен характер.
ХІІ. Придаване форма на невидимото.
Въображаеми многосетивни упражнения по ваятелство. Работа с вълна и глина. Уъркшопове по Валдорф.
ХІІІ. Дълбк натиск , масаж и двигателни упражнения. Лечебна евритмия.
ХІV. Проприоцептивни дейности- четкане на части от тялото
Ритмични дейности и поставяне в околна среда с контраст на цветове.
ХV. Психодрама.
ХVІ. Изработване на мултимедийни поздравителни картички и 3 D покани за празници.
ХVІІ. Рисуване на компютър и асфалт. Изложба на творчеството.
XVIII. Мултисензорни занимания. Работа със софтуерни продукти. Електронни пъзели и упражнения. „Буквенка” и „Цифренка”. Подобряване на скоростта на четенето със специална програма, разработена от Логопедичен център ”Ромел”. Холандска практическа методика „Ремелка” за развитие на математическите представи и умения. Използване на игрите от сайтовете „Уча български“, „Логопедико“, „Дечица“, „Умея“, „Крокотак“, „Ела с нас“, „Тривиадор България“:….
В края на учебната година постиженията на децата от предучилищната група и учениците от начален етап са измерени с Тестовата батерия за оценка на четенето / разработена от д-р Катерина Щерева/ . Тя включва следните задачи и субтестове:
В контингента на изследване участват ученици със следните нарушения: синдром на Даун- 1, аутизъм-1, ДЦП-1, епилепсия- 3, невербални обучителни затруднения за време и пространство- 1, забавено овладяване на речта- 2, дислексия- 5, обучителни затруднения с маркери за дислексия- 12. В края на учебната година са постигнати следните средни стойности за групата от 25 ученици / от предучилищна група до четвърти клас със средна възраст 8г.9 м/. Съпоставителното изследване е спрямо нормите за първи клас от пилотното изследване на д-р Катерина Щерева.
Анализът на получените данни показва, че учениците със затруднения в овладяването на писмената реч , през изминалата учебна година, са се ограмотили и част от резултатите им се доближават до очакваните стойности за ученици от първи клас. По-високи стойности се наблюдават по отношение на четивната техника и по-ниски в областите : четене с разбиране и невербални дейности. Т.е. за една учебна година учениците са реализирали добър напредък. Като се има предвид факта, че някои от тях се обучават за втора, трета или четвърта година, допускаме, че мултимодалната подкрепа е подпомогнала развитието им в позитивна посока.
Зрение, слух, осезание, вкус и обоняние. Ако мислим като Леонардо, то тогава съзнаваме, че това са ключовете, които отварят вратите на опита. Той обосновава тезата, че петте сетива са служители на душата. А учените-невропсихиатри доказват убедително, че именно смесването на сетивата води до повишен приток на кръв в кортекса чрез активизиране на лимбичната система, която е наречена" връзката между ума и тялото". Тази система има удивителни свойства, защото нейното развитие отбелязва началото на социалното взаимодействие. Лимбичната система е мястото, където умът среща тялото. Именно там ендокринната система влиза в директна връзка с мозъка и се намесва в неговата работа. Така мисълта "среща "чувството, контролират се емоциите и се сортират спомените. Лимбичната система работи в тандем с мозъчната кора, за да формира мислите и чувствата, настройвайки физическите реакции на тялото към тях. Според изследователите проявите на интелигентност (вербална активност в частност)се отключват от лимбичната система. За да се подобри запаметяването (конкретно разширяването на лексикалния състав, декодирането и четенето с разбиране), лимбичната система трябва да бъде будна, активирана и дори възбудена, но не и претоварена. Тази закономерност трябва да се съблюдава от логопедите при реализиране на мултимодалната програма. Ако лимбичната система е обременена от безпокойство (в резултат на стрес), ще страда и паметта на ученика. Същият резултат обаче се постига и ако лимбичната система е притъпена от досада и отегчение. Сравнителните изследвания доказват, че мултимодалната терапия води до по-точното и бързо настройване на лимбичната система, повишавайки настроението и освобождавайки артикулариите /тези мозъчни структури, които подбират определени усещания сред бушуващия в мозъка ни океан от най-различни възприятия, на които придават определена форма/ . А последващото събиране на информацията от сензорните канали и нейното интерпретиране (сензорната интеграция) - застава в основата на по-нататъшното комплексно обучение и адекватно поведение.
Всъщност тук трябва да поставим "короната" на музикалната интелигентност по много причини. Нека ги обосновем. Музиката притежава уникалната способност да снема напрежението и да придава "вкус" на всичко. Обогатяването на слуховите възприятия се отразява положително на сетивната култура. Връзката между слуховия и речедвигателния анализатор е безспорна. За да се развие правилно централната нервна система в ранното детство трябва да се приложи подходящо обучение (да се натрупа опит) именно по време на сензитивните периоди. Сензитивните периоди в развитието на комплексното поведение (езикът и социалното общуване) отразяват сензитивните периоди в развитието на невронните вериги, които обезпечават тези поведения. Ефектите на опита (правилната терапия) се заключават в способността да се управляват и насочват промените в мозъчната архитектура и биохимия.
Резултатите от проведените експерименти (след приложението на мултимодалната програма) показват, че има вероятност невропластичността в мозъка на учениците с езиково-говорни аномалии да бъде насочвана успешно. Освен това някои интервенции чрез мултимодална терапия, занимания с музика (увеличават драматично пластичността на нервните процеси, което превръща синапсите в зрели вериги, формирани от ранния опит. Т.е. настоящето изследване показва, че чрез мултимодалната терапия са намерени точните начини за манипулиране на капацитета на пластичност на невронните вериги, което е довело и до успешно развитие , подобряване на фонологичните умения, скоростта на декодиране и разбиране на прочетеното.
Доказано е, че музиката пристига 80 пъти по-бързо в интегративния център на мозъка в сравнение със словото. А Стефан Мутафов прави изследвания и открива, че дори при деца с тежка и дълбока степен на умствена изостаналост се срещат първично съхранени музикални способности (метроритмично чувство и тоновисочинен усет). Учени от Калифорнийския университет правят опити да докажат, че музикалната интелигентност е първична. Музиката е разбираема за всички на подсъзнателно равнище и не се нуждае от преводачи. Нейното успешно възприемане зависи от нагласите, интелекта и предишния опит на реципиента. Много изследвания показват, че при деца с неврологични заболявания има наличие на нарушения в надмодалната перцепция (т.е. сетивата са в норма), засягащи зрително-пространствения и ритмов гнозис. Тези проблеми рефлектират върху разбирането и употребата на думи, обозначаващи пространствени отношения, посоки и ляво-дясна ориентация. По подобен начин нарушения се откриват и във вербалната времева перцепция, изразяващи се в трудности при разбирането и продукцията на думи, обозначаващи време. От своя страна ритмовият гнозис, който е свързан с възприемане, продуциране и програмиране, има отношение към скоростта на слуховото декодиране на фонемите, което е ключ при разбирането на прочетеното. Ето защо музикалните занимания са определящи и от особена важност в ранното детство.
И З В О Д И :
1. Експерименталната програма за превенция на дислексия е ефективна.
2. Изкуствотерапията има безспорни предимства пред традиционните методи за въздействие и корекция.
3. Мултисензорното обучение ( и мултимодалната терапия) са успешни методи за работа в съвременната образователна система.
4. Груповите занимания със синтетично изкуство дават по - добри резултати, отколкото индивидуалните логопедични занимания .
5. Емоционалната интелигентност е първична в йерархията на когнитивните домени. Тя стимулира развитието на речевата изява , лингвистичната и социалната интелигентности.
7. Правилното и успешно развитие на учениците с дислексия е невъзможно без специално образование и алтернативни терапии, ориентирани към уникалните им потребности.
8. Пълната социална интеграция на лицата с дислексия изисква допълнителни усилия от приемащата институция.
9. Мултимодалната терапия подобрява в значителна степен паметта , процесите четене и разбиране.
© Йорданка Донева Все права защищены