Днес се прибирам. Вървя към къщи. Пресичам на светофар на зелено. Правилата обаче не важат за всички или... може би има далтонисти. Човек с черен мерцедес и тъмни стъкла реши, че няма нужда да спира на червено и с продължително свирене мина с висока скорост покрай всички пешеходци... Тъжна работа! По чудо се размина с мен, но ако не беше, щях да бъда новина за един ден - „МОМИЧЕ БЛЪСНАТО НА СВЕТОФАР ОТ НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ”. И евентуално, ако имам късмет, всичко би могло да свърши там - на светофара, а ако не, то следва една дълга и продължителна агония, не само за мен, а и за всички мои близки. Тъжна работа! Защото за жалост името ми не е Мануела Горсова или по-точно - не ме е блъснал Максим Ставийски. Не намирам нищо лошо в грижите, които се полагат за Мануела. Въпросът е, че се полагат само за нея, а останалите в нейното състояние... Тъжна работа! Но това оправдава думите на една позната - „Да са ми живи и здрави децата и да внимават по-пътищата, но ако има да става нещо, дано да го извърши някой известен”. Тъжна работа!
© Васика Все права защищены
Не е виновно момичето, ако не беше Максим Ставийски, и то щеше да получи същото внимание!...