Посветено на всички, които не се казват Мануела Горсова
Днес се прибирам. Вървя към къщи. Пресичам на светофар на зелено. Правилата обаче не важат за всички или... може би има далтонисти. Човек с черен мерцедес и тъмни стъкла реши, че няма нужда да спира на червено и с продължително свирене мина с висока скорост покрай всички пешеходци... Тъжна работа! По чудо се размина с мен, но ако не беше, щях да бъда новина за един ден - „МОМИЧЕ БЛЪСНАТО НА СВЕТОФАР ОТ НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ”. И евентуално, ако имам късмет, всичко би могло да свърши там - на светофара, а ако не, то следва една дълга и продължителна агония, не само за мен, а и за всички мои близки. Тъжна работа! Защото за жалост името ми не е Мануела Горсова или по-точно - не ме е блъснал Максим Ставийски. Не намирам нищо лошо в грижите, които се полагат за Мануела. Въпросът е, че се полагат само за нея, а останалите в нейното състояние... Тъжна работа! Но това оправдава думите на една позната - „Да са ми живи и здрави децата и да внимават по-пътищата, но ако има да става нещо, дано да го извърши някой известен”. Тъжна работа!
© Васика All rights reserved.
