Защо жените са толкова жадни за внимание, дали от приятеля си, от мъжа си или просто от мъжкото общество, а мъжете все не ги разбират?
Срещали сме какви ли не статии, цитати, разсъждения дори книги как мъжете не обръщат достатъчно внимание на приятелките си и видиш ли щом е така, жените трябва да го търсят това внимание от някой друг. Може би разсъжденията ми са малко остарели или съм върла романтичка, но не мислите ли, че ние сме прекрасни жени който обичат телата си, душата си. Обичаме себе си и трябва да си обръщаме нужното внимание, не можем и не е редно във всеки един момент да искаме внимание. По този начин ние показваме, че не можем да обърнем това внимание на себе си и да се почувстваме добре сами. Нека уточня за какво внимание става въпрос, говорим когато очакваме мъжете да са готови да ни обръщат същото внимание както ние сме готови да го правим. Тук не става въпрос за крайности или пренебрегване, това е една друга тема. Та нека продължим нататък, много от нас са имали проблеми в детството, други пък са преживели нещастна любов и в един момент ставаме толкова изплашени, страхливи и подозрителни, че отблъскваме хората който ни обичат. Някои стават зависими, други контролиращи , а трети бягат при най – малкия спор или изблик на по-силни емоции и страсти. Имат нужда от постоянно внимание и когато не го получат си казват:
Ето той или тя вече не изпитва такива чувства, не мисли за мен както преди. Най-голяма заблуда е в главата ни обаче, ние си мислим че винаги сме прави, объркваме чувства със страхове и става страшно. Плачем, ядосваме се отмъщаваме дори някои изневеряват като си мислят, че така са си го върнали на партньора, но го връщат единствено и само на себе си. Не разбират как изведнъж започват да ненавиждат себе си и да не се уважават вече. А истината че колкото и банално да е двата пола мислят по съвсем различен начин, ако сте гледали едно клипче в което много интересно е обяснено как мисли жената и как мисли мъжа. ( мислите на жената са само нишки и те всички са свързани, за това жените можем да мислим за 5 неща едновременно и да казваме изобщо не съм натоварена, мога да гладя да готвя да говоря по телефона, да правя упражнения и да мисля за мъжа си, съседите и 1000 други неща. А, за мъжете ли питате, мъжете когато мислят, защото има моменти когато изобщо не го правят :Д, те мислят за едно нещо: колата, апартамента, жената, работата. Ето виждате ли, само за едно. Това е. Няма друго, учудващо нали. Ние се питаме как така, как става това не е възможно. Ми да ама е. ) Докато не проумеем как разсъждават мъжете, а те пък от своя страна не проумеят как разсъждават жените, ще продължават изневерите, сълзите и драмите. Повечето ще си кажат много е трудно има стотици написани книги и за двата пола. Ми не е толкова трудно. Трябват ви търпение, желание и партньор, който има ценности като твоите. Но нека сме на ясно, че винаги има изключения за всичко казано до тук.
Жените просто трябва да осъзнаят (много от тях вече са), че вниманието което по някога липсва от страна на мъжете, не означава че не ни обичат или не биха се сбили с истински лъв заради нас: Д. По някога те просто се скриват в собствената си пещера, дали от стрес, дали заради проблем или някаква причина и остават там докато не отмине бурята. Когато са готови те отново дават внимание и уважение на партньора. Сигурна съм, че доста дами няма да са съгласни със следващото, което ще кажа и сигурно за себе си те ще бъдат прави, но смятам, че в този момент когато мъжете се отдръпнат дамите най – много трябва да се насочат съм себе си, към своята същност и да се погрижат сами за себе си и своето щастие и просто да изчакат. Да повечето ще си кажат: Ама аз толкова съм направила за него, как може да не ми обръща внимание, това не е редно или подобни неща. Ами да обаче за продължителни и стабилни отношения няма рецепта. Всяка дама сама решава как да приема отношението на мъжа си. Все пак жената създава уюта и топлината в един дом. За това тя трябва да е спокойна, уравновесена и заредена с любов и доверие. И стигаме до въпроса: Ама как да не се натъжавам или да не съм наранена през този период когато партньора ми се скрие в тая пещера, но за това ще поговорим следващия път. Ще завърша тази тема с нещо любимо:
Любовта не е страст. Любовта не е емоция. Тя е начин, по който се разбира, че някой, по някакъв начин те допълва. ОШО
© Деница Филева Все права защищены