Анализът на скучните „формати” в телевизиите не си струва. Те, телевизиите, би трябвало (в световен мащаб) да разберат какво е „формат”.  Само създаващите (инженерите, пак в световен мащаб) могат да ги „светнат”.  Последните няма кой да ги послуша. Пак в световен мащаб  (N.B. Безсмислените i-джаджи не са резултат на С. ДЖ., а на инженерите).

                Безсмислено е да убеждаваме. Те, телевизиите, са слуги на много господари.  И на Златния телец (в най-уродливите му форми, че кои не са уродливи). А формат в действителност е начинът на действие по правила, които не се променят (в определен временен интервал, да, временен, а не „времеви”, което е русизъм и не се отличава от другите варваризми – турцизми и т.н.) и носят РЕАЛНА полза – на жадните – буквално и за наука, знания, – на гладните – пак буквално и за наука, знания, грижа.  И тогава бизнесът е само едно средство.

                След този увод-нелирично отклонение, нека да се насочим към темата:

Водещият/щата (ужасна дума), ужасно горд/а, без каквото и да е основание, произнася с апломб:

„Следващият е:

(след отвратителна и неуместна пауза)

Х – това си ти!”

                Напомня ли ви нещо? Разбира се. Разните телевизионни „формати”.  Където „Х” може да бъде заменено с всякакво име.  

                Може ли човек,  нормално говорещ български  език, да се изрази така безобразно. Разбира се, не! Може ли да започва в трето лице, единствено число, и същият израз да продължава във второ лице, единствено число. Разбира се, не. И не само, че е не! Това е отвратително!  Безобразно! И показателно. Съжалявам, но образованието в  България е с много по-ниско ниво от това, което беше, когато нас ни учиха. Отдавна. И в т.н. "елитни" училища също.

                А елементарните паузи на  „водещите”. Това е също грешка. Само че продуцентите, режисьорите и „водещите” нямат потенциала да го осъзнаят.

                И че паузата е прийом, трик, инструмент на талантливи... актьори. И е трудно да се изучи и приложи.  Има ли смисъл да им казвам  например: „Тя, паузата, беше страхотен инструмент в творчеството на Константин Кисимов” –  кой от споменатите е чувал за този велик български актьор.  Много малко. Иначе не биха прилагали отвратителната чалга в държанието си на сцената.

Безжичен