Наскоро беше финалът на т.нар. допитване сред българите за най-великия сред тях. То безусловно беше спечелено от Левски, нещо, с което той не би се гордял, поне според мен, защото е бил твърде скромен човек. Но не това ме накара да коментирам тази кампания на БНТ. Аз, да си призная, през целия период, в който протече, не съм я следил задълбочено. Причината е ясна - подобен род класации са твърде субективни. Мерките за величие имат комплексен характер и в отделни епохи от развитието на страната ни са се проявявали различно у различните ни, номинирани за велики, сънародници. До тук всичко е ОК, кампанията върви в тон на толерантност, предаването, с водещ интелигентният журналист Бойко Василев, е повече от интересно, съобщават се по-малко или повече известни факти за претендентите. Нещото обаче, което ме смути и изуми, беше изключително високото класиране на моя адаш Петър Дънов - стабилно 2 място до самия край на гласуването, като пред него бе само Апостолът. Ако сме страна със 100-200 г ...