12 дек. 2008 г., 21:31

Записки от мълчаливия дневник 

  Журналистика » Фельетоны
1746 0 0
12.12.
... (Петък)
Сякаш нищо не е на своето място.
В разхвърлената стая звучеше монотонна мелодия и смехът от лицата в огледалото се пръскаше в стената. Разчупващи се на хиляди малки, много малки прашинки в отсрещната изрисувана с червило и напудрена стена. Огледалото се изпари!
Прашната китара се разплака в ръцете на непознатия, объркан мечтател...
Прозрачните стъкла безнадеждно се потяха!
Онзи Глад, който пробиваше слънчев тунел в сърцето на онази дива Любов, сега спеше. Дремеше и столът, на който единият крак бе счупен.
Пръстите така и не спряха да избърсват нежно всяка сълза от плачещия гриф. Мелодията, която роди песента подозрително наподобяваше на майчиния шепот, малко преди сън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петко Петков Все права защищены

Предложения
: ??:??