На гости у дявола
искам да ида,
на гости у дявола
с абсент да се напия,
абсент ми трябва ...

Няколко срички в огледалото~*
{ 2011- малко преди края}
Умира ли тази година за да роди другата или просто си тръгва натежала от спомени...
Лицето в огледалото е моето и през него, като на филмова лента преминават чувства и емоции докоснати от други души- други сърца...
И редя в ковчежето си старинн ...

Незабравка
Прощавай, синеоко цвете,
замислено, свенливо,
не зърнах твойта красота,
отминах мълчаливо! ...

Често искам те да се повтарят
парващи ме с тъмната си мощ.
Плод са те, откъснат за олтара,
аз пък съм крадецът с пълен кош.
Колкото звездите са в небето – ...

МЕЧТА ЛИ Е?
Ако в безсънно дълга нощ, мечтаейки,
се озовеш във приказна градина,
огледай се в разлистения розов цвят -
там моята усмивка ти ще видиш. ...

Грешни сме!
Сили трябват да изкупим
греховете:
трябва
истинско страдание!... ...

Когато с тежки думи ме изпрати,
прекрачих прага ти с горчивина...
При дяволите черни ме запрати -
изтласкана от приливна вълна...
Обиди ме, снижи ме, порица ме... ...

Обичан мой свят, искам вечно да бъдеш,
да не свършва животът ми кратък!
Ако тук с любовта си, с красотата пребъдеш,
бих живял за мига без остатък!
Но не ще те загубя– отвори ми прозорец, ...

След детството
все по-оскъдни
цветове наоколо
и със седемдесет и осем
оборота ...

(Позволих си да пусна един абсолютно безстойностен стих, но реших, че може да разведри настроението...)
Кюфте, като една човешка длан,
и по-големичко да беше, пак ще те изям!
Кюфте на скара, пържено кюфте,
кюфте зад бара, с гарнитура от “соте“. ...

Моят авер е дупка бездънна
усмихнат и весел и пиещ и луд
и водка и вино той пак си е сръбнал
напиващ се вече той рече капут
Капути сме братя и аз ще си ходя ...

* * *
Смениха се сезоните -
пак зима е сега,
цветята по балконите
замести ги снега. ...

На-на-на-на
на-на-на-на
Този свят студен не е за мен
Всеки слънчев лъч е угасен
Като цигара настъпена в пода ...

Проклета да съм, ако някога отново заобичам...
Проклет да е и този, който това от мене ще очаква...
Дните на себе си от тук насетне ще наричам
и ще помня, че нероден е онзи, който има правото да ме разплаква!
Ужасно уморена съм от обич, ...

Зима прекрасна, чиста и бяла
снежни дантели навред разпилява.
Спи, семенце мое! Спи и сънувай!
За пролет топла, за слънце бълнувай!
В сърце ми скътано, зрънце вяра си ти. ...

Вдъхновено от немската дума HASSLIEBE
Омразата, любов с обратен знак,
ни хвърля в страшни бездни. И пропадаме.
Зазижда ни в ужасен, лепкав мрак,
гори ни бавно и се радва като страдаме. ...

Моите думи за теб не са от значение,
моите думи - "сън са", казваш ми
съвсем спокойно, без да помислиш,
че ще ме нараниш.
Затварям очи, премълчавам, ...

Колко пъти в нощите студени
като вълк ранен съм страшно вила.
Радостите,
спрели миг до мене,
скъпо и прескъпо съм платила. ...

Сърцето ти познавам -
чуждо е на всички,
най-чуждо - на
самия теб.
Дори насън ...

Прощаване със старата кола
„Прости ми конче, конче нанадминато”...
Б. Христов
Моя стара кола,
с бесни кончета, ...

Защо ми каза: "има нещо"!
Не е любов!
Не те обичам!
Любовта си тръгва някой ден...
Искам те в живота си! ...

Тя е точката B - моят път за нанякъде,
изсветляло море, избуяли влакове,
самолетни пожари с очи срещу слънцето,
тя е топла и шарена. Сивопръста
тропа шумно. Кълне се - ...

Аз съм това, което ти не си.
Аз съм това, което си и ти.
Аз съм всичко и аз съм нищо.
Аз съм любов и омраза,
началото и края. ...

Отмина онзи ден когато
Блещукаха звезди в захлас
И мислите ни всеобхватно
Чертаеха възторг във нас…
А тази нощ искрят очите ...

Липса
Липсва ми чаровната ти усмивка,
ти ме превръщаш в щастливка,
с погледа си ме изгаряш,
мислите бурни като ураган оставяш, ...

Усмивка
Усмихни се, когато е тъжно,
усмихни се, когато боли!
Усмихни се, когато те лъжат
и приятели твои дори! ...

Разсее ли се облакът ми прашен
и сивото небе се извали,
тогава, от стърнищата запален,
пак огънят във мен ще закади.
Завил във пламъци надежди гладни ...

Руническа любов
Не те създадох - знаех, че те има.
Родена именно за мен - Жена!
Макар, че болката необяснимо
тежеше между мъжките ребра. ...

Помниш ли белите преспи,
в които оставяхме следи?
Дъхът от зимите отнесли,
споменът за някога - преди...
Помниш ли висулката от лед, ...

Двата погрома
(09.09.44 - 10.11.89)
След втория "Червен погром"
"Другарите" направиха
от българския дом ...

Здравей!
Да, помня те.
Разбира се, че помня.
Студено ли ти е? Ела.
Не ми остана много жар в камината. ...

Жадувам те в капки роса
на утринно цвете разцъфнало.
Откривам те в млада зора,
умила ресниците сънени.
С надежда изпивам деня, ...