yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
29 июл. 2009 г., 10:40

Безмълвно... 

Фотография » Другие, Пейзаж
872 0 12

© Валентина Йотова Все права защищены

Старата къща
Няма никой в старата къща,
и никой не ме е очаквал.
Мракът изплака от ъгъла,
когато отворих вратата.

Дрънват паяци лепкави лири
в предсмъртния марш на мухите,
грабват своите страшни секири
и живота до корен изсичат.

Само дъх на влага се вие
и свлича в очите ми пусти.
Нямам сили дори да извикам
от прокобния сън да събудя

тези нежни изгнили подпори,
ранените тъжни мазилки,
здравеца дъхав и двора,
изтлели в шепота на тревите

Няма никой и много е страшно
със самотата да свикна.
Ако покривът някога падне,
обещавам ви, няма да викам!

 

1991 г.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кой? АЗ? Няма такова нещо, обичам си го, а той ми се отплаща, милият....
  • И се оплакваш от апарата си!
  • Даже вградената сянка
    през комина на детството
    изпуши в зелено.

    Страхотна снимка!Поздрав!
  • Наистина човек остава безмълвен пред това!
  • Вале, тук и пред всички - целувам те!!! Зем.
  • ОООООООООО..мълви yotovava (Валентина Йотова), мълви...точно мълвенето е провокирала фотографията ти ...Поздрави!
  • Ако не къщата, поне природата е оцеляла...
  • Хубав стих и хубава снимка- останалото е в тишината...и в моите мисли. Сърдечни поздрави!
  • Тъжно. Но в снимката има някаква особена красота.
  • ...
    Тъжно, да, но истинско!
    Старост-нерадост!
    Стиха подсилва внушението!
    Поздравления, Валя!

    п.п. ти също
  • Тъжно!
  • Някакво странно излъчване има тази снимка - сянката върху нея, килнатия комин, високите дървета зад къщата и светлината...
Предложения
: ??:??