29 июл. 2009 г., 10:40

Безмълвно...

1.1K 0 12

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Старата къща
Няма никой в старата къща,
и никой не ме е очаквал.
Мракът изплака от ъгъла,
когато отворих вратата.

Дрънват паяци лепкави лири
в предсмъртния марш на мухите,
грабват своите страшни секири
и живота до корен изсичат.

Само дъх на влага се вие
и свлича в очите ми пусти.
Нямам сили дори да извикам
от прокобния сън да събудя

тези нежни изгнили подпори,
ранените тъжни мазилки,
здравеца дъхав и двора,
изтлели в шепота на тревите

Няма никой и много е страшно
със самотата да свикна.
Ако покривът някога падне,
обещавам ви, няма да викам!

 

1991 г.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За риба 🇧🇬

Доби

От високо

Bistra_Stoimenova