9 апр. 2010 г., 00:07

Когато небето плаче

1.2K 0 14

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

По прозореца ми капки дъжд,
стичат се, като сълзи отронени.
Рукнаха ненадейно, сякаш изведнъж
сивите облаци ги бяха прогонили.

Много дъждове и бури страшни,
безвъзвратно душата ми ранили,
преминаха през годините прашни
и по лицето ми оставяха своите дири...

Всяка капка е сълза пречистена,
отронена от живота ми пораснал.
Вярвам и се моля искрено,
раните,  в душата, да зарастнат...

Комментарии

Комментарии

  • Пепи, може би си права. На по-тъмен фон изпъкват по-добре, но опитай!
  • Благодаря ви Валя. Веси, Ице, Леонардо! При следващия дъжд ще опитам да вдигна нагоре, да видим какво ще се получи, но аз видях, че при колите най-много изпъкват самите капки и при жилището също и може би затова съм го оставила, но ще опитам. Благодаря още веднъж!
  • Пепи, харесва ми идеята! Рамката също!
    Аз бих се опитал да избегна колите и жилищата. Бих насочил апарата към дърветата и небето.
  • Хубаво е станало
  • Въпреки дъждовната снимка, на всички ви желая един светъл, слънчев и успешен ден Фабер, Плами, Краси, Виолет, Мари(тюркоаз), Ивон, Никол! Благодаря ви!

Выбор редактора

***

Eipril