12 февр. 2015 г., 11:56

С поглед малахитен 

Фотография » Природа
1070 0 3

© Васил Бориславов Все права защищены

"Душата ѝ безоблачно прозира,
деня докосва с поглед малахитен.
Приижда – да ни върне в Същината –
тъй чакана от нас метаморфоза."

МБ

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет,
    Благодаря за творческото смигване. Дори не помня цитираните редове,
    но явно все в някой времеви отрязък съм ги драснала Колкото и да съм резервирана към личното си творчество - още от мига, в който излея сетивната шлака, все пак се радвам, че някому служи.
    Кадрото вероятно е от раздел "лирическа орнитология"
    На мен най-много ми допаднаха белите клонаци. Асоциирам ги с човешката примка на психичните процеси, маркирани от една битийна рамка.
  • iren5 (Ирен )- Този стих на Милена Белчева се беше загнездил в мен, и когато видях тези птици с "малахитовия поглед" изплува в съзнанието ми. Някога са считали, че минерала е „Огледалото към душата на човека“, мислели са, че той може да проникне дълбоко и да отрази душата на притежателя муПредполагам, че Милена е знаела това, защото много умело го е вплела в стихът си.
    Иначе това фото е само добавка към едно друго- "Сиѐста", където направих една малка закачка с цветът на очите на тези птици
  • ...деня докосва...
Предложения
: ??:??