Bezzhichen (Безжичен)
242 10977
29 нояб. 2009 г., 11:11

Змиите на нашите страхове 

Фотография
961 0 8

© Безжичен Все права защищены

Страхът, че ни е страх и неосъзнатите ни болки и кошмари ни душат и всекидневно терзаят... Чрез змиите на нашите страхове...Дори съзнанието за грях не е толкова пагубно, колкото нашите оправдани, но много повече неоправдани страхове - и най-вече от това, че сами се погубваме чрез пропускането на важното, което е неуловимо за нас...

Може би това е посланието на превъзходната и известна статуя, чието копие е снимано пред Историческия музей в  Одеса... А може би не - никога не ще узнаем...

И едва ли то е в легендата...

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И не само на страховете, те са вселепнският разум, който понякого руши, а друг път съзижда...
  • Браво!
  • Безжичен, не знам, мисля, че коварството, което се вменява на змията, вероятно е силната основа на страха. Тоест страх ни е, защото не можем да го предугадим, а то винаги е много силно и неочаквано.
  • Красива е! Хвърли ме в размисъл...
  • yotovava (Валентина Йотова): Благодаря ти много за преразказаната старогръцка легенда, или мит и времето, което си отделила на снимката.

    Макар и да не е в стила ми,в случая нека цитирам себе си от текста под снимката:
    "И едва ли то е в легендата...".

    Всъщност мисля, че под формата на известната легенда или мит за Лакоон и синовете му, има много по-дълбока същност, която едва ли сме способни напълно да разкрием и разтълкуваме, просто защото сме много далеч във времето, но защо да не помислим за различни тълкувания, макар че те могат да се приемат и просто като хрумване... И точно затова изрязах надписа "Lacoon", който се намира на постамента.
  • Когато троянците в недоумение и с нерешителност разглеждали оставения от ахейците дървен кон и предлагали да го внесат в града, Лаокоон яростно възразил, като ги предупреждавал за гръцкото коварство. Убеждавал съгражданите си да унищожат коня. Бил сигурен, че е някаква военна хитрост, измислена от Одисей. Скоро от морето се показали две огромни змии, които излезли на брега там, където Лаокоон заедно със синовете си принасял жертва на Посейдон. Змиите се нахвърлили върху синовете му и се обвили около тях. Притекъл им се на помощ баща им, но те се обвили и около него. Геройски се борил Лакоон със змиите, но отровата прониквала все по-дълбоко в телата им. Така загинал троянският жрец, виждайки ужасната смърт на своите невинни синове. След като го убили, змиите се скрили в храма на Атина. Троянците приели това като наказание на Лаокоон за непочитание към богинята и ѝ принесли в дар кон, и вкарали дървеното съоръжение в града, обричайки се на смърт. В други източници (в т.ч. трагедията „Лаокоон“ на Софокъл, fr. 370-377) обяснява смъртта на Лаокоон по друг начин: Аполон забранил на Лаокоон, бивш негов жрец, да встъпва в брак и да има деца, но Лаокоон нарушил забраната и даже съгрешил с жена си в самия храм на Аполон. За това той и бил наказан от боговете, като според един от вариантите на мита, змиите задушили само децата му и това станало в същия този храм на Аполон, където Лаокоон го оскърбил, като самия той останал жив, за да оплаква вечно съдбата си
  • "Страхът е просто спокойствие, което не е открило себе си... А защо изживяваме страх? Защото в него се крие пътят към спокойствието" - Кристофър Хансард

    Поздрав!
  • А си мислим, че сме силни!
    Красива статуя!
Предложения
: ??:??