В памет на Баща ми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Димова Все права защищены
8 дек. 2013 г., 18:26
Комментарии
Комментарии
-
И аз изгубих баща си, преди 2 години, преди на навърша 18.. Поклон
Ето нещо и от мен:
Но ще те откривам, във Луна и във звезди,
ще свети твоя спомен в и най-мрачните ми дни.
През пътя знам, че си със мен дори,
когато трудности душата ми търпи.
Прости и ти, и аз прощавам
за нещата неизживяни, неизказани - не съжалявам.
Не питам се "защо?",
вярвам, че било е за добро.
Така бързо времето замина,
а ти се скри във него и отмина.
Смъртта не пита - всеки взима,
но какво значение има,
щом в сърцата винаги ще сме двамина! -
-
-
-
Дали сънуват мъртвите?Дали
когато живите над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали,
дали за тях сълзите нещо значат...
...Дали баща ми там сънува мен,
защото в мойте сънища не идва.
Усеща ли от своето небе,
как днес ми липсва, липсва,липсва...
Това е част от стихотворението ми Задушница, което написах през 2008г когато почина баща ми.Разбирам болката, за нея няма лек.Но има спомени като огнище.И ти добре си уловила посланието.
