В памет на Баща ми

Comments

• 

  Ръфаела (Любомира Дичева)

  И аз изгубих баща си, преди 2 години, преди на навърша 18.. Поклон
  Ето нещо и от мен:
  Но ще те откривам, във Луна и във звезди,
  ще свети твоя спомен в и най-мрачните ми дни.
  През пътя знам, че си със мен дори,
  когато трудности душата ми търпи.
  Прости и ти, и аз прощавам
  за нещата неизживяни, неизказани - не съжалявам.
  Не питам се "защо?",
  вярвам, че било е за добро.
  Така бързо времето замина,
  а ти се скри във него и отмина.
  Смъртта не пита - всеки взима,
  но какво значение има,
  щом в сърцата винаги ще сме двамина!

  2016-07-30T22:41:25+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Красиво! Сигурно се гордее с теб...

  2016-04-27T09:21:24+03:00
• 

  Avis (Павлина Соколова)

  ...
  Прегръщам те!...

  2014-03-29T17:31:05+02:00
• 

  sidi13 (Силвия Димова)

  Благодаря, Доверенице!

  2014-03-10T12:35:02+02:00
• 

  Довереница (Дочка Василева)

  Дали сънуват мъртвите?Дали
  когато живите над гробовете плачат,
  дали от сълзите при тях вали,
  дали за тях сълзите нещо значат...
  ...Дали баща ми там сънува мен,
  защото в мойте сънища не идва.
  Усеща ли от своето небе,
  как днес ми липсва, липсва,липсва...
  
  Това е част от стихотворението ми Задушница, което написах през 2008г когато почина баща ми.Разбирам болката, за нея няма лек.Но има спомени като огнище.И ти добре си уловила посланието.

  2014-03-09T12:16:01+02:00