*****
Ежедневието тежко трудно
Убива сякаш красивата любов
Лутаме се като кораб
Сред морето бурно..
Като вълк без плячка
Върнал се от лов
Един за друг не сме,
Но заедно сме все още
Поглеждам за писмо,
Но виждам празна поща
Стоя на телефона,
Ала той не ще и да звъни,
Излизам после на балкона,
Но там не чакаш ти
Не е вече тъй като преди,
Не ще направиш всичко ти за мен,
В сърцето ти има бодли
Сякаш сме в кръг затворени суден
Ако съм още твойта теменуга
Гласът ти нежен нека чуя аз,
Да литна като волна пеперуда,
щом знам,че има още „нас”
Ако пък веч не ме обичаш
Със слънцето в очите ми кажи,
Ако сърцето мое ти не искаш,
Розата на раздялата ми подари!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Вълчева Все права защищены
