12.03.2006 г., 19:12

*****

881 0 4

Ежедневието тежко трудно

Убива сякаш красивата любов

Лутаме се като кораб

Сред морето бурно..

Като вълк без плячка

Върнал се от лов

Един за друг не сме,

Но заедно сме все още

Поглеждам за писмо,

Но виждам празна поща

Стоя на телефона,

Ала той не ще и да звъни,

Излизам после на балкона,

Но там не чакаш ти

Не е вече тъй като преди,

Не ще направиш всичко ти за мен,

В сърцето ти има бодли

Сякаш сме в кръг затворени суден

Ако съм още твойта теменуга

Гласът ти нежен нека чуя аз,

Да литна като волна пеперуда,

щом знам,че има още „нас”

Ако пък веч не ме обичаш

Със слънцето в очите ми кажи,

Ако сърцето мое ти не искаш,

Розата на раздялата ми подари!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз няма да говоря,хубаво е!Но не ми харесва това подреждане на редовете,докато чета изгубвам си мисълта,разсейвам се,но разбира се изборът е твой.Аз харесвам обикновените простите неща.
    Поздравления за стиха!
  • мерси много
  • Няма смисъл...да говоря..Превъзходно е
  • "Със слънцето в очите ми кажи,
    Ако сърцето мое ти не искаш,
    Розата на раздялата ми подари!"
    Чудесно е

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...