29 дек. 2005 г., 07:42

* * * 

  Поэзия
787 0 1
Вървя по пътя на нощта,
следвам лунната светлина,
а стъпките ми отекват в мрака,
отдавна забранен звън,
зашумоля камбаната на влака,
седя на релсите скована като пън,
шофьорът ме погледна със уплаха.
Цялата тишина на света се бе събрала в един сън,
дори и насреща-идващата машина не издаде нито стон.
Ами звънът?....Какъв бе този звън, който ушите чуха?
Ненормална не съм (май), но не съм и глуха
и все пак оставаше метър, а скоростта не намаляваше, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Все права защищены

Предложения
: ??:??