22 янв. 2006 г., 22:19

* * *

921 0 2
Скрита във себе си,
скрита от света.
Тайно си мислех ,
тайно горях.
Питах се "Трябва ли?"
Питах "Защо?"
Исках - не можех ,
исках - не успях .
На крачка любов,
на крачка сама.
Остана ми само едната сълза.
И няма да плача -
няма така .
Няма да мисля ,
боли от това .
Аз ще обичам -
без фалш и лъжа !
Други ще плачат ,
други ще мислят.
И други ще търсят,
и други ще губят.
Щастливо ще живея ,
щастлива ще умра.
Щастлива ще спечеля
макар и чужда игра !!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!много ми харесва Особенно края 6+ от мен
  • хубаво е.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...