22 янв. 2006 г., 22:01

* * *

Поэзия

1K 0 1

...Дори да си далеч от мен,
аз няма тебе никога да забравя,
дори да те няма и да не си от моята любов пленен,
аз няма спомените да оставя,
няма никога да го направя.
Дори да искам,аз не мога,
не се забравя лесно първата любов - голяма
и молейки се аз с все сила на Бога,
опитвам се със спомените нежни тук да остана.
Правя го,защото ти така ме помоли,
и аз ти обещах,че дори да си тръгнеш,
тъгата няма всичко в мене да пребори,
а сърцето ще те чака да се върнеш.
Ще те чака и то и аз,
ще те чака, защото те обича,
и дойде ли този дълго чакан час,
то отново в любов голяма ще се врича.
Защото, ако продължи да те няма, то ще се свие,
ще стане мъничко и тъжно,
затова те чака,за да продължи да бие,
за да се почувства и то на мене нужно.
Защото то ми е нужно - както ти,
както ти на мен си необходим,
както аз не мога да живея без твоите очи,
защото ти завинаги ще си останеш - мой единствен, мил, любим...